Библиотекарите

През прозореца на салона се виждаше небето - още синьо, но потъмняваше. Уил не искаше да откъсва поглед от него, но го изгуби, когато се строполи на килима.

Аз съм ОХ, помисли си той. Днес не ми е денят.

2.

Какво означава за мен

датата 9 февруари 2027 г.

Есе от Филип Пайпър

Остават 394 дни до „Големия ден", „Хоризонта“ или „Последния учебен ден ", както го наричат много от приятелите ми. Всеки се пита какво ще се случи тогава и хората се побъркват в една или друга степен. Дали ще бъдем заличени от астероид с размерите на Род Айлънд? Или ще бъдем погълнати от черна дупка? Изпържени от гама лъчи от Слънцето? Или 10 февруари ще се окаже ден като ден?

Не се различавам от останалите, които си мислят за участта на човечеството. С едно изключение. Баща ми е Уил Пайпър

— човекът, който съобщи на света за 9 февруари 2027 г.

Малко ми е трудно да завърша това есе, защото татко е сериозно болен. Получи инфаркт и в момента е в болница. Зная, че той е ОХ, но това не означава, че ще се оправи. Никой не знае дали ще може да върви и говори отново, нито дори дали ще бъде в състояние да контактува. Поставен е на командно дишане в интензивното отделение. Дават му някакво ново лекарство и ще видим дали то ще помогне. Зная обаче, че ако беше в съзнание, нямаше да ме остави на мира, ако не си предам есето в срок, поради което и го пиша.

Дори не съм бил роден, когато нещата са започнали да се разнищват през 2009 и 2010 г. Мисля, че бях на дванайсет, когато научих за онези събития и за ролята на баща ми в тях. Той написа книга, която признавам, че така и не съм чел. Вместо това гледах филма „ Библиотека на мъртвите”. Биваше си го, макар че е доста шантаво да гледаш как някакви актьори играят баща ти и майка ти. Майка ми винаги казва, че ѝ се иска да беше красива като актрисата, докато татко никога не е искал да говори на тази тема. Каза, че филмът бил тъп, пълен с неточности, и че било по-добре изобщо да не са го снимали. Истината е, че никога не е бил от хората, които обичат да бъдат в центъра на вниманието.

През 2009 г. баща ми бил агент на ФБР в Ню Йорк. Започнал да работи по случая на така наречения Убиец на Апокалипсиса. Някакъв човек от Невада изпращал картички на хора в Ню Йорк с датата на смъртта им и всичките девет наистина умрели точно в предречения ден. Никой не можел да разбере какво става, тъй като между жертвите нямало нищо общо и „убийствата“ напълно се различавали едно от друго. Татко ми бил главен разследващ, а майка ми - която по онова време не ми е била майка - била младши агент. Двамата били екип и предполагам, че и до днес си остават такъв.