Библиотекарите

Направи онова, което като луда не можеше да спре в последно време - набра гласово телефона на Филип, после този на Уил и чу все същите небрежни съобщения, които изглеждаха така чудовищно не на място в тази ситуация.

Провери имейлите си, намери и препрочете съобщението, което бе прочела още в леглото си. Роналд Мур, заместник-директорът на МИ-5, я уверяваше, че се прави всичко възможно за откриването на Уил и Филип. Един от „най-добрите" им хора бил изпратен на място с екип, за да помогне на по-младата служителка, натоварена със случая, госпожица Лок. Щели да я държат редовно в течение за развитието на нещата.

Нанси беше потърсила подробности за Ан Лок и бе изръмжала на красивото лице на екрана: „Остави го на мира, скъпа. Има слабо сърце". Предполагаше, че госпожица Лок може да е накарала старите сокове на Уил да бликнат, както всеки път при вида на хубава жена.

Именно тази негова слабост едва не го уби по Коледа. Но защо беше откраднал колата ѝ и я бе зарязал? Явно беше попаднал на нещо и не искаше да влачи товар със себе си. Но тогава защо не ѝ се беше обадил, за да ѝ разкаже какво е открил? И десет секунди щяха да са достатъчни!

Мътните да те вземат, Уил, помисли си Нанси. Ти си най-вбесяващият мъж, когото съм срещала. И между другото, обичам те.

Директор Париш я откри веднага щом пристигна в централата на Пенсилвания Авеню.

- Познай. Оказа се права - рече той, докато наливаше кафе и на двамата от каната на заседателната маса.

- За какво съм права? - попита Нанси.

- Всички дипломати, които подвиха опашки и побягнаха към Пекин, днес са живи и здрави.

- Казах ти, че не се връзва.

- А аз вече ти казах, че си била права!

- Тогава ми позволи да хвана следващия самолет до Англия. Трябва да ида там и да намеря момчетата си.

- Рон Мур ми каза, че са натоварили свестни хора със задачата, Нанси. Ето какво е положението. Китайците продължават да вдигат пара. Не им пука, че последните картички са се оказали измама. Смятат - или поне така твърдят - че са дело на същата организация, която е изпратила истинските. Твърдят, че всичко е работа на Грум Лейк. Пуснали са официална нота до Държавния департамент, в която се заявява, че заплахата срещу дипломатите им е извела кризата до ново ниво, и настояват да знаят защо администрацията участва във враждебните провокации. А тази сутрин задрънча и оръжие. Пуснали са два самолетоносача клас „Ши-Ланг" и група ядрени подводници в Южнокитайско море, които се движат към Тайванския пролив. Никой в Пентагона няма да се изненада, ако използват това като димна завеса за инвазия в Тайван. Едва ли е нужно да казвам, че Белият дом е изправен на нокти. Точно тук е нашата роля. Най-добрият начин да накараме онези типове да си свият сармите е да докажем, че правителството не е замесено в историята с картичките. Решаването на случая зависи от нас или по-точно, от теб.

Нанси въздъхна. Тежестта на целия свят се бе стоварила върху крехките ѝ рамене. Беше си приготвила куфар за Англия, но той явно щеше да си остане в багажника на колата ѝ.

Взе асансьора до петия етаж, където беше издействала кабинети и заседателни зали за екипа, работещ по Китайския апокалипсис. През кариерата си на висш служител беше действала за централизирането на сложни случаи. Това не винаги я правеше популярна сред оперативните отдели, чиито главни специални агенти и техните хора често се чувстваха ограничени от дългата ръка на централата. Този случай обаче беше идеален пример за необходимостта от координация. Пощенски картички бяха изпратени до Ню Йорк, Сан Франциско и Лос Анджелис, а сега и до Вашингтон. Не можеше да остави всеки оперативен отдел да работи самостоятелно.

Беше избрала един специален агент от отдела в Ню Йорк да дойде във Вашингтон и да поеме ръководството на екипа; даваше си сметка, че вижда много от самата себе си в Андреа Маркоф, десетгодишен ветеран във ФБР и същински пищов, винаги заредена и с буден ум. Маркоф не беше на себе си от щастие, че неин ментор е най-високопоставената жена в Бюрото, и бе абсолютно лоялна.

Когато Нанси мина през заседателната зала на екипа, Андреа забърза към нея.

- Някакъв напредък с видеозаписите? - попита Нанси.

- Разбихме ги! - отвърна Андреа. - Новите програми приключиха снощи и по всичко личи, че си вършат работата.

- Да погледаме.

Открай време мотото на Нанси беше, че черната работа решава случаите. Научила беше това от работата с Уил по първия си голям случай и урокът се бе потвърдил неведнъж през годините. Единствените сигурни улики, с които разполагаха, бяха картичките. Всички бяха подпечатани в Манхатън и бяха минали през един от седемте пощенски клона. Това означаваше, че подателят или подателите най-вероятно са ги пуснали лично в някои от 167-те пощенски кутии на въпросните клонове.