Библиотекарите

Отпи дълга глътка от „Саутърн Комфорт" и изчака сладкото тръпчиво усещане да измине пътя от езика до мозъка. Беше развил вкуса към напитката, когато беше представител на страната в Обединените нации и сега си внасяше на кашончета. Отпи още една глътка и се отпусна в креслото си. Жена му беше излязла на вечеря с приятелки, така че беше сам в къщата. Разсмя се при тази мисъл. Сам означаваше той и шестчленният му екип, който живееше с него. Повика енергичния си млад секретар и му каза да предаде на прислужницата да му приготви гореща вана и да извика масажиста. Смяташе да прогони напрежението от тялото и ума си с пиене, киснене и масаж.

Днешната среща с Уън бе минала лошо. И Бао смяташе, че е представил убедителни доводи в полза на незабавни действия, но Уън се оказа непреклонен.

Старецът го изслуша внимателно, като пафкаше една след друга цигари „Червена пагода". И Бао така и не можеше да разбере как генералният секретар се е разминал с рака на белия дроб. Винаги се бе дразнил безкрайно, че ЦРУ знае датата на смъртта на Уън или че е ОХ, а самият той е лишен от тази информация. Горчилката беше невероятна.

- Виж - рече Уън, след като И Бао приключи с препоръките си. - Вече реагирахме остро. Отзовахме посланика си. Започнахме серия военни учения покрай границата с Тайван. Не мислиш ли, че е по-добре да изчакаме и да видим до какво ще доведат тези действия?

- Не смятате ли, че изпращането на предупредителните картички до посланика и екипа му във Вашингтон бяха последната капка? - отвърна И. - Унижението е недопустимо. Не става въпрос само за мен. И други членове на Политбюро са на моето мнение.

- Идеята за последни капки не ми харесва - озъби се Уън. - Винаги може да се добави още една. И не забравяй, че американците категорично отричат да имат пръст в цялата работа. С какви доказателства разполагаме?

- Разбира се, че ще се крият зад отрицанията - заяви И. - Генерал Бо ми каза, че е деветдесет и девет процента сигурен, че картичките са пуснати от агенти на Грум Лейк.

- А, деветдесет и девет процента, значи - презрително се ухили Уън, показвайки жълтите си зъби. - Няма да въвлека страната във война, ако не съм сто процента сигурен.

- Не мисля, че Съединените щати ще се намесят, ако атакуваме Тайван с хирургически удари, за да сведем до минимум цивилните жертви - с равен глас рече И. - Смятам, че островът ще бъде върнат в лоното на страната ни за часове и американците само ще вдигнат врява и ще затропат с крака в ООН.

- Не! - извика Уън. - Трябва да ми покажеш черно на бяло стопроцентово доказателство, че американското правителство е възнамерявало да ни заплаши с тези глупави картички! Донеси ми това и ще дам ход на радикалните ти предложения, които направи този следобед. Срещата приключи, заместник-председателю. Действай внимателно. Не искам бъдещият лидер на Китай да бъде толкова прибързан.

И Бао довърши питието си. Масажистът му беше пристигнал и трябваше да облече халата си. Утре сутринта отново щеше да се види с генерал Бо. Надяваше се, че изобретателният военен ще извади оше нещо от ръкава си.

„Близо сме до повратната точка, помисли си той, докато тътреше малко несигурно крака. - Нужна ми е само още една провокация, за да убедя Уън да се възползва от момента и да заемем полагащото ни се място в историята! Не ми пука дали е въпрос на късмет или умение. Трябва ми само още една провокация!''

17.

Роб Мелроуз пристигна в хотел „Черният бик" в Къркби Стивън и незабавно тръгна към стаята на Ани. Когато тя му отвори, той нахълта вътре с арогантността на ученик и започна да я хока.

- В Лондон са много недоволни - заяви с префърцунен акцент, който я накара да стисне раздразнено зъби. - Много недоволни. Уил Пайпър е горещ картоф от политическа гледна точка, а ти му позволи да се измъкне. Това ще се отрази зле на кариерата ти, Ани. Много разочароващо. Имам двама души, които чакат долу. Да се размърдаме, а?

Тя беше напълно облечена, трябваше само да си обуе обувките. Накара го нарочно да чака, като седна на леглото си и бавно започна да ги завързва. Сякаш мина цяла вечност, докато приключи.

- Виж какво, Роб, в заповедите ми не влизаше да държа Пайпър на каишка. Трябваше да му помогна да открие сина си. Той сам реши да избяга. Не зная защо. Но няма за какво да ме вините.

- Сигурен съм, че ще имаш възможност да заявиш невинността си в служебния си доклад, но дотогава моите заповеди са да открия две изчезнали лица - Пайпър и сина му. Знаеш коя е жената на Пайпър, нали?

- Да, Роб, знам - уморено отвърна Ани.

- В такъв случай можеш да си представиш какви лайна ще се изсипят отгоре ни от ФБР и Държавния департамент. Моята работа е да ги открия днес, а твоята е да ми помагаш както намеря за добре. Предлагам да си изберем тихо местенце в салона и да ме запознаеш с всичките си действия в Къркби Стивън и предградията му.

- Да, става - дръзко отвърна Ани и грабна чантата си. Той не усети подигравката ѝ, когато тя каза: - Мисля, че трябва да обърнем особено внимание на... предградията.