Библиотекарите

Докато синът му прохъркваше следобеда, Уил лежеше на леглото си, скръстил ръце на гърдите, и се мъчеше да обмисли положението от всички страни. Хлапето вече беше омаяло Хейвън, така че той трябваше да приложи чара на Пайпър върху майката. Нямаше да се измъкнат от тук, разчитайки на насилието. Беше прекалено рисковано. Както се беше изразил синът му, трябваше да правят любов, а не война.

Тъкмо започна да се унася, когато вратата на малката им стаичка се отвори и Кейша влезе с две чаши чай. Видя, че Филип е заспал, и прошепна:

- Става ли да си поговорим?

Уил кимна и вдигна закопчаната си ръка. Тя го освободи, остави чашата на Филип до леглото му и поведе Уил към преддверието с трите врати. Той отпи от чая с мляко и посочи към Библиотеката.

- Да се поразходим?

Вътре тя запали лампите и Уил вдиша древния аромат.

- Страхотно място - рече той.

- Така си е. Вълшебно е. Именно затова трябва да го защитаваме.

Уил започна съставената си наполовина реч:

- Кейша, да изложа ли моята гледна точка? Вашите писари, книжници или както там ги наричате... нямам представа откъде са се взели тези техни способности. Никога не съм бил особено религиозен, но предполагам, няма начин да пренебрегнем факта, че дарбата им говори за наличието на някаква висша сила. Може да е Бог. Може да е нещо друго. В едно обаче съм сигурен - имената в тези книги принадлежат на истински хора. Тук са имената на повечето от милиардите, които днес живеят на планетата. И имената на другите милиарди, които още не са се родили. Става въпрос за хора, нали така? А не за книги.

Тръгнаха бавно по централния коридор.

- Какво искаш да кажеш, Уил? Че трябва да загърбим дълга си да поддържаме Библиотеката, така че хората да научат съдбата си ли?

- Виж, мисля за това всеки ден, откакто открих първата Библиотека. Не мисля, че е здравословно или естествено хората да знаят на коя дата ще умрат. Те трябва да се съсредоточат върху живота, не върху смъртта. И смятам за отвратително, че моето правителство е използвало данните десетилетия наред за геополитически цели. Не мога да понасям обаче, че целият свят е останал с погрешното впечатление, за което в известен смисъл съм виновен аз самият, че е смъртник. Хората се измъчват от мисли за Хоризонта. Време е да им съобщим, че следващият девети февруари ще бъде просто обикновен ден.

- Ако беше възможно това да се постигне, без да се разгласява за нас, това не би представлявало проблем - рече тя.

Уил се обърна към нея. Намираха се до книги за XXIV в., само на сантиметри един от друг; от нея се носеше аромат, но не на парфюм. А естествена, земна миризма, която възбуждаше.

- Само че имате проблем. И то голям. Филип и аз. Не можете да направите така, че да изчезнем безследно. Не сме просто обикновени баща и син, Кейша. Заради жена ми се превръщаме във важни клечки.

- Тогава ми разкажи за госпожа Пайпър - каза тя с лека усмивка и отметна кичур коса.

- Тя наистина е страхотна, добра майка, а същевременно и човек номер три във ФБР. Сега щеше да е тук, ако не беше задържана от важен случай у дома.

- Е, значи е жена с власт. Харесваш ли силни жени, Уил?

Уил имаше добра представа какво следва, така че не се слиса, когато тя се надигна на пръсти и го целуна страстно. Отвърна на целувката ѝ, като за момент се наслади на меките ѝ гостоприемни устни, преди да се дръпне.

- Харесвам жените, точка - рече той. - Но се справям добре и със силните. Как се справя Даниъл с тях?

- Уф, не говори за мъжа ми - рече тя с ръце на кръста.

- Да не би да се карате? - усмихна се Уил. - Случайно да е свързано с това какво да правите с нас?

Тя кимна.

- Той и брат му искат да ни убият, нали? Имате проблем, така че се погрижи за него. Схващам психологията. Проблемът е, че сме отвъд Хоризонта. Така че поради една или друга причина краят ни няма да настъпи преди следващия девети февруари. Това означава, че единственият начин да ни накарате да мълчим е да ни оставите тук кажи-речи завинаги, което също няма да се случи. Заради жена ми британските служби за сигурност вече са тук и имат доста добра представа къде да ни търсят. Всичко това няма да свърши добре за вас, Кейша. Трябва да спасявате себе си. Дръж на своето, не се уповавай на Даниъл и Кийлън.

Тя каза нещо под нос - нещо тихо, като неволно изтървана мисъл. Звучеше като „Знам как ще приключи това".

- Извинявай, какво каза? - попита Уил.

- Нищо. Абсолютно нищо. Между другото, за онзи голям случай на жена ти. Имам чувството, че ще го разреши.

Уил сбърчи чело, но не каза нищо. Вместо това отново закрачи бавно.

- Предпочиташ да продължиш с разходката или искаш да надникнеш в бъдещето? Можеш да разгледаш двайсет и седма година, ако искаш - рече тя.

Уил се разсмя.

- Честно казано, не искам да знам какво ще се случи с мен и с близките ми. Преди години трябваше да погледна. Признавам, изпитах облекчение, че сме ОХ, но това изобщо не ми допадаше. Мисля, че прекрачих граница, която не биваше да прекрачвам. А ти?