Библиотекарите

Мисля, че е най-добре да започнатози разказ за лятото на 1761 г., когато се запознах със забележителния джентълмен барон Лъо Деспенсер, който тогава бе известен с не така величественото име Френсис Дашууд.

- Бенджамин, някакъв джентълмен е дошъл да се види с теб.

Бенджамин Франклин отвори вратата на спалнята си и погледна над очилата към своята хазяйка и спътница Маргарет Стивънсън. Тя видя недоядената храна в чинията му и зацъка неодобрително с език.

- Бях твърде зает, за да ям - измънка той, показвайки изпоцапаните си с мастило пръсти. - Кой е дошъл?

- Името му е Френсис Дашууд. Поли е в дневната и му прави компания, но не искам да я оставям прекалено дълго сама с него. - Маргарет завъртя очи. - Изглежда доста палав.

- Добре, ще се притека на помощ на скъпото момиче. Слизам веднага.

Франклин живееше като наемател на Крейвън Стрийт от пристигането си в Лондон през 1757 г. Къщата бе на четири етажа, собственост на вдовицата Стивънсън, разположена недалеч от Уайтхол, между „Странд" и Темза. Откри квартирата съвсем случайно, малко след пристигането си с пощенския кораб от Филаделфия.

Беше дошъл в Англия в качеството си на официален представител на Пенсилвания, изразител на интересите на колонията пред властимащите. Макар размириците и недоволството да се ширеха във всички американски колонии, Пенсилвания имаше особено належащи проблеми и Франклин бе натоварен с решаването им. Пенсилвания се владееше и управляваше не от короната, а от потомците на Уилям Пен, който бе получил собствеността върху територията през 1681 г. от крал Чарлз II. Някои пенсилванци, сред които и Франклин, смятаха, че ще бъде по-добре да отговарят пред Парламента, отколкото пред капризните и непредвидими наследници на Пен. По време на посещението си в Лондон Франклин трябваше да лобира пред Парламента да освободи колонията от игото на Пен.

Той беше избран с решително мнозинство от политическата класа на Пенсилвания за неин представител в Англия, тъй като бе несъмнено най-видният гражданин на колонията. От скромно момче в Бостън се беше издигнал до колониален печатар и издател на „Пенсилвански вестник", най-уважаваното периодично издание в Америка. Беше се отдал на обществената служба и бе дългогодишен член на провинциалното събрание на Пенсилвания. Изучаваше страстно естествените науки, бе станал световноизвестен изобретател, учен и философ. Когато го избраха за представител на Пенсилвания, вече бе натрупал политически и научни почести.

Беше станал известен и с нестандартния си начин на живот. Бракът му с филаделфийката Дебора Рийд беше според обичайното право заради законите за двуженство. Първият ѝ съпруг беше избягал в Барбадос със зестрата ѝ и никой не беше чул повече за него. Уилям, най-големият син на Франклин, беше всепризнат продукт на съюза на бащата с една дама със съмнителна репутация. Но вместо да пропъди сина си и да го обрече на живот на дъното на обществото, Франклин го бе приел с отворени обятия в домакинството си. Дебора, която бе обикновена и проста жена, като че ли търпеше интереса на Франклин към чужди фусти и се бе примирила с брак, при който съпругът отсъстваше често, понякога години наред. Първият им син, Френсис, умря невръстен от шарка, а второто им дете, Сара, бе здраво четиринайсетгодишно момиче, когато баща ѝ замина на мисията си в Лондон.

Франклин се наслаждаваше на домошарството толкова, колкото и на лудориите и скоро след пристигането си в Лондон заживя на семейни начала с хазяйката си и дъщеря ѝ Поли, като обучаваше, наставляваше и флиртуваше с хубавото момиче. Дори доведе сина си Уилям в Англия, за да го запознае с политиката и дипломацията, и направи всичко по силите си да го сближи с Поли, но без успех. Извън къщата на Крейвън Стрийт обаче Франклин обикаляше пивниците, кафенетата и салоните на Лондон, разхождаше модните си костюми и бляскавата си репутация, а големите му зорки очи непрекъснато се оглеждаха за забавленията, които можеше да предложи големият град с неговите 750 000 жители.

Когато Франклин влезе в дневната, двайсет и две годишната Поли Стивънсън го погледна с такова облекчение, сякаш тъмничарят на Тауър е дошъл да я пусне на свобода. Усмихна му се сладко и побърза да излезе.

- Сър Френсис - любезно се поклони Франклин. - За мен е чест, че ме удостоявате с присъствието си.

- Нима ме познавате? - попита Дашууд и влажните му месести устни се извиха в доволна усмивка.

- Разбира се - отвърна Франклин и опъна жилетката на синия си кадифен костюм. - Член на Парламента от Ню Ромни, ковчежник на камарата, сочен за следващия финансов министър, пряк наследник на барон Льо Деспенсер, първия барон на Англия.