Библиотекарите

- Не съм търсила собствената си дата, ако това ме питаш. Нито датите на близките ми. Живеем само за книгите. Пък и доколкото знам, нашите дати изобщо не са в тази Библиотека. Може да са в другата.

Той спря, прегърна я през кръста и я придърпа към себе си.

- Искрено се надявам да не е така.

Тя отново го целуна, този път по-дълго. Докато я прегръщаше, той крепеше чашата си, за да не разлее остатъка от чая върху нея. Когато се нацелуваха, задържа главата ѝ върху гърдите си със свободната си ръка. Тя отново мърмореше, но той не се опита да разбере какво казва.

Стигам донякъде, помисли си Уил. Този подход с любовта против войната си има своите плюсове.

Погледна през рамото ѝ към най-близкия рафт и забеляза нещо особено. Всички томове в библиотеката бяха еднакво дебели, но един на средната лавица беше тънък само около сантиметър, без надпис върху гръбчето.

Воден от непреодолимо любопитство, Уил остави чашата да се изплъзне от пръста му. Тя се разби в каменния под.

Той започна да се извинява и щом Кейша коленичи да събере парчетата, се пресегна към книгата и я мушна отпред в панталоните си, като се постара да прикрие кражбата с края на ризата си.

- По-добре да се връщаме - рече тя. - Ще ида за метла и лопата. Не искам Даниъл или Кийлън да открият някое парче. Не е нужно да знаят, че сме се разхождали, ако разбираш какво имам предвид. Господи, хич не ми се иска отново да те закопчавам.

За всеки случай Уил я целуна още веднъж.

- Поне ми даде приятен материал за размисъл - рече той.

С охота се върна на леглото си и я остави да закопчае китката му. Филип все така хъркаше. Когато Кейша излезе, Уил незабавно бръкна в гащите си.

Книгата имаше хубава яркосиня кожена подвързия с пищно украсени червени ъгли.

Отвори я и зяпна невярващо титулната страница. Прочете я, после я прочете отново, за да е сигурен, че е разпознал уверените, изписани с много заврънкулки букви.

Личен дневник за посещението ми

в невероятните библиотекина Вектис и Пин

Бенджамин Франклин

След това с несигурна ръка бавно обърна страницата и зачете.

19.

Със значително безпокойство сядам да опиша своите спомени за неотдавнашните събития. Видях неща, на които трудно може да се повярва, но храня надежда, че като на човек на науката, който има известна Репутация със силата на наблюдението си, е по-вероятно да повярват на мен, отколкото на Повечето.Трябва обаче да призная пред себе си, че не съм решил дачи някога ще разкрия съдържанието на този дневник. Но моята памет, която засега е отлична, едва ли ще остане такава винаги. Виждал съм мъже на възраст, които рядко могат да си спомнят къде са оставили пантофите си. Ако в бъдеще реша да разкажа на хората за своите открития и се окаже, че съм лишен от спомени, то този дневник ще послужи като помощник на паметта ми.

И докато седя в полумрак с най-разнолики спътници, трябва да се запитам дали някога ще видя светлината на деня.Не съм пленник тук, но не съм и напълно свободен човек. Доколкото разбирам, моята съдба се решава в разгорещени спорове между домакините ми. Винаги съм подкрепял добрия и енергичен дебат, но тъй като съм субект на подобен разговор, признавам, че изпитвам известно главозамайване. Положението ми се влошава допълнително от ранните пристъпи на подаграта, моята най-нежелана приятелка, която ме посети отново миналата вечер.