Библиотекарите

- Заложниците нямат значение. Вие нямате значение. Залогът е прекалено висок. Всички сме само мушици, които ще бъдат изтребени. Хич не ми се иска да го казвам пред близките си, но ако не поемем контрол върху ситуацията, или ще умрем - а това не е нещо, което можем да променим - или ще бъдем затворени в някоя проклета дупка, за да не можем да разкажем на света какво става тук.

- Ако заложниците нямаха значение, полицията досега да е изкъртила вратите - озъби се Кийлън.

Уил поклати глава.

- Правилата на играта са се променили, приятелю. Къде беше през последния час? Кой мислиш, че атакува фермата?

- Нямам представа - отвърна Кийлън. - Знам само, че бяха чужденци. Лично пратих двама от тях в ада.

- Точно така, чужденци - рече Уил. - И ако трябва да съм конкретен, китайци.

- Майтапиш се - обади се Даниъл. - Не може да бъде.

- Съпругът ми казва истината - намеси се Нанси. - Бяха китайски специални части.

Кийлън отпусна пушката си и дулото ѝ се насочи към пода.

- Видях лицата им. Наистина бяха китайци.

- Не знам откъде са научили за Библиотеката, но явно знаят - рече Уил. - И предполагам, че не искат тя да попадне у англичаните или американците. Искат я за себе си. Ако се бяха добрали дотук, всички щяхме да бъдем избити или ранени. Същото важи и ако дойдат американците или англичаните. Ние нямаме значение.

- А момчетата ми? - попита Кейша. - А те?

Уил разбираше, че има предвид писарите, а не синовете си.

- Ще искат да се доберат и до тях - отвърна той. - Ако не за друго, поне за да ги изследват като лабораторни мишки. Книгите ви продължават стотици години напред в бъдещето. Не съм сигурен, че им пука особено дали писането им ще продължи, или не.

Долната устна на Кейша затрепери.

- Даниъл, Кийлън, чуйте ме хубаво. Уил Пайпър е добър човек. Аз му имам доверие, че ще постъпи както трябва спрямо нас. Оставете го да ви каже какъв е планът му.

Кийлън отново започна да ругае, но Даниъл го прекъсна.

- Остави човека да говори, Кийлън.

Уил им разказа всичко. Каза им как с помощта на Грег през 2010 г. бе успял да попречи на опитите на американското правителство да го унищожи, като разкри публично съществуването на Библиотеката от Вектис.

- Неутрализирахме ги, като извадихме всичко на светло. Извадихме им отровните зъби, обезоръжихме ги. Трябва да постъпим по същия начин с вашата Библиотека. Позволете на Грег да снима книгите и писарите. Разведете го и му позволете да напише историята и да я качи на сайтовете си. Тя ще се разпространи като пожар. Целият свят ще научи за по-малко от час.

- И после? - попита Даниъл.

- После ще преговаряме с полицията, с армията или с когото там изпратят - отвърна Уил. - Ще предявим исканията си - вие ще участвате в решаването къде ще отиде Библиотеката, защото тя вече не може да остане тук. Ако искаш да се грижииш за писарите и занапред, ще трябва да настояваш за това, Кейша. И ще трябва да поискате имунитет срещу преследване.

Ани не се сдържа и посочи Кийлън.

- Извинете, но този човек уби най-хладнокръвно един от агентите ни и сериозно рани друг.

- Кийлън ще трябва да отговаря за това - рече Уил. - Няма измъкване, Даниъл.

Даниъл изсумтя, като избягваше да поглежда към брат си.

- Добре. Чух предложението ти. Ще излезем и ще го обсъдим като семейство, както сме го правили винаги. Ще ви кажем решението си, но дотогава не можем да ви оставим да се измъкнете. Ти и ти - каза той, сочейки към Нанси и Грег. - Обърнете джобовете си. Кейша, донеси още белезници и закопчай всички.

Жена му понечи да възрази, но той я прекъсна:

- За бога, жено, няма ли да ме послушаш поне този път?

Нанси беше първа. Извади паспорта си, документите от ФБР, служебния нетпен и пачка британски лири. След това Кийлън я претърси под ледения поглед на Уил.

Грег беше следващият. Изглеждаше неспокоен и започна да рови бавно из джобовете си, измъквайки нетпен, портфейл, бележник и няколко химикалки.

- Това е всичко - заяви той.

Кийлън го обискира и тъкмо се канеше да отстъпи назад, когато възкликна:

- Какво е това?

Пъхна ръка в десния джоб на панталона на Грег и извади тъмнозелен цилиндър, с около пет сантиметра по-къс от нетпена му.

- А, забравих го - рече Грег. - Това е другият ми нетпен, който използвам за работа.

- Така ли? - попита Даниъл.

Нанси наруши внезапно настъпилата тишина.

- Не мисля, Грег. Май си имаме проблем.

Уил беше слисан.

- Нанси, какво искаш да кажеш?

- Дайте да го разгледам - каза тя на Кийлън. - Имам чувството, че знам какво е това, и не мисля, че ще ви хареса.

Даниъл направи знак на Кийлън да ѝ даде устройството.

Тя го огледа.

- Виждала съм такива на курсовете. Персонализирани са, могат да се отварят с пръстов отпечатък и са сериозно криптирани. Грег, искам да натиснеш копчето с палец.

Грег се поколеба, но Даниъл вдигна пушката си и го принуди да се подчини.

Полимерният екран се разви и светна. Появи се лицето на мъж с фуражка.

Непознатият повика Грег по име и заговори бързо на китайски.

27.