Библиотекарите

- Господин посланик, току-що бях информиран, че вашият Северен флот, воден от самолетоносача „Дзя-бао" и няколко ядрени подводници, тип деветдесет и четири, е потеглил от островите Фароу и се движи с пълна скорост към Северно море и съответно към източния бряг на Великобритания. Срещата ни приключи. Вие и целият ви екип ще напуснете посолството и ще се върнете в страната си. Ще ви бъде изпратено официално писмо, но можете да смятате, че отсега нататък между нашите две държави няма дипломатически отношения.

Премиерът осъществи куп спешни обаждания. Беше организирана среща на екипа му по национална сигурност. Министърът на отбраната получи нареждане да промени нивото на заплаха на „критично" и да заповяда на командващите отделните родове войски да приведат частите си в съответствие с новия режим. За сутринта беше обявено извънредно заседание на Парламента. Кралят беше извикан от някакво благотворително начинание, за да бъде запознат с положението. Медийната асоциация бе посъветвана да не разпространява новините от Иоркшър до сутринта. Говорителят на премиера вече нахвърляше черновата на обръщението към нацията.

Накрая Хейстингс се обади във Вашингтон.

- Господин президент, имах крайно необичайна среща с посланик Чоу. Китайците изобщо не се церемонят. Искат новата Библиотека и са готови да я вземат със сила, ако се наложи. Северният им флот е потеглил от Фароу и се движи към нашия бряг.

Президентът Дюмон беше приел разговора в ситуационната зала, заобиколен от екипа си.

- Да, следим ги - бързо отвърна той. - Китайската позиция определено е неприемлива, нали, Мартин?

- Категорично неприемлива. За ваша информация обявихме критично ниво на заплаха и ще внеса в Парламента искане за обявяване на война, ако китайците не прекратят провокацията си и не предложат извиненията си и някакъв вид компенсация. Ако сметнем за необходимо да обявим война, очакваме пълното съдействие и подкрепата на Съединените щати и НАТО.

Линията напълно замлъкна. Хейстингс посочи бутона за изключване на звука, за да покаже на хората си, че американският президент е натиснал своя.

Когато няколко секунди по-късно връзката отново оживя, Дюмон каза:

- Мартин, нека не бързаме с декларациите. Изкараш ли пастата за зъби от тубата, трудно ще я върнеш обратно. Във Вашингтон смятаме, че китайците далеч не се притесняват да тормозят Великобритания. Може и да не са толкова нахални, ако им се наложи да си имат работа със Съединените щати. Хейстингс сбърчи чело.

- Именно затова е наложително вие и съюзниците ни от НАТО да заявите по най-категоричен начин позицията си пред китайското правителство. И да го направите още тази нощ.

- Ето как стоят нещата, Мартин - уверено отвърна президентът. - Смятаме, че сте ужасно уязвими в Йоркшър. Китайците ще разберат, че ви е трудно да защитавате отдалечен обект срещу една атака на Северния флот. Освен това ще разберат, че страните от НАТО може и да не са склонни да започнат военни действия. Така де, наистина ли ще ескалираме положението до трета световна война само заради купчина книги?

- НАТО има моралното и законно задължение да ни подкрепи! - избухна Хейстингс. - Наистина ли искате да ми кажете, че намеренията ви са други?

- Не, изобщо нямам предвид това. Просто изразявам опасенията си, които, ако позволиш да добавя, се споделят от германците и французите. Просто смятаме, че най-благоразумният начин да се справим с тази криза е да махнем колкото се може по-бързо проклетите книги от онова място. Ако го направим, какво ще атакуват китайците? Празно помещение ли?

Премиерът се поуспокои.

- Вече имахме дискусия дали да не преместим Библиотеката на по-сигурно място. Разполагаме с доста бункери дълбоко под земята, свързани с военни обекти, които могат да свършат работа.

Линията отново замлъкна и остана така доста време.