Библиотеката на мъртвите

Въпреки пулсиращата глава и гаденето, Уил упорито се замъкна на работа в осем. Според неговите принципи, ако не закъсняваш, никога не пиеш по време на работа, не близваш и капка до настъпването на щастливия час, нямаш проблем с пиячката. Въпреки това не можеше да пренебрегне изпепеляващото главоболие и докато пътуваше в асансьора, притискаше двойното кафе към гърдите си като животоспасяващ пакет. Трепна при мисълта как се беше събудил облечен в шест сутринта, а съдържанието на голямата бутилка се бе стопило с две трети. В кабинета си имаше „Адвил“. Трябваше да се добере дотам.

Папките по случая бяха натрупани върху бюрото му, по бюфета, шкафа за книги и по пода имаше сталагмити от бележки, доклади, изследвания, разпечатки и снимки от местопрестъплението. Беше си издълбал коридорчета между купчините — от вратата до стола, от стола до шкафа, от шкафа до прозореца, за да може да наглася щорите и да се предпази от следобедното слънце. Преодоля препятствията, стовари се в стола си и изрови болкоуспокоителните. Преглътна хапчетата с малко горещо кафе. Разтърка очи с длани и когато ги отвори, видя пред себе си Нанси, която го наблюдаваше като доктор.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма.

— Не ми изглеждаш добре. Приличаш на болен.

— Добре съм. — Намери опипом някаква папка и я отвори.

Тя все още стоеше на входа.

— Какво?

— Какъв е планът за днес? — попита тя.

— Моят план е да си изпия кафето, а твоят — да дойдеш отново след час.

Нанси най-прилежно се появи час по-късно. Болката и гаденето бяха позаглъхнали, но главата му беше все още размътена.

— Добре — започна той, — какъв е графикът ни?

Тя отвори вездесъщия си бележник.

— В десет имаме телеконференция с доктор Софър от „Джонс Хопкинс“. В два — пресконференция със специалната част. В четири трябва да идем да видим Хелън Суишър. Изглеждаш по-добре.

— Бях си добре и преди час, добре съм и сега — грубо отсече той.

Тя не изглеждаше особено убедена и Уил се запита дали не се е сетила, че е махмурлия. И тогава му просветна — изглеждаше по-добре. Лицето й бе малко по-изтънено, тялото й — малко по-стройно, полата не я стягаше толкова много в кръста. Вече десет дни непрекъснато бяха заедно и едва сега той осъзна, че напоследък яде като мишка.

— Мога ли аз да попитам нещо?

— Разбира се.

— Да не би да си на диета или нещо подобно?

Тя моментално се изчерви.

— Може да се каже. Освен това започнах отново да тичам.

— Е, отразява ти се добре. Продължавай в същия дух.

Тя сведе смутено поглед.

— Благодаря.

Уил побърза да смени темата.

— Добре, да се отдръпнем малко и да се опитаме да видим цялата картина — неясно рече той. — Подробностите ни разказват играта. Да ги прегледаме отново още веднъж, като се съсредоточим върху общите неща.

Отиде при нея на масата за съвещания и премести едни папки върху други, за да разчисти малко. Взе един лист, написа „Ключови наблюдения“ и го подчерта два пъти. Заповяда на мозъка си да заработи и разхлаби вратовръзката, за да помогне на кръвообращението.

Имаше три убийства на 22 май, три на 25 май, две на 11 юни и нито едно след това.

— Какво ни казва това? — попита той. Нанси поклати глава, така че Уил сам отговори на въпроса си. — Всичките са делнични дни.

— Може би работи през уикендите — предположи тя.

— Добре. Може би. — Записа първото си ключово наблюдение — „Делници“. — Намери папките на Суишър. Май бяха върху шкафа за книги.

Случай номер едно: Дейвид Пол Суишър, тридесет и шест годишен, инвестиционен банкер в една от големите банки. Жилище на Парк Авеню, богат, учил в Бръшлянената лига. Женен, без данни за кръшкане. Без скелети в килера, доколкото знаеха. Извел кучето на разходка преди съмване и бил открит от бегач малко след пет сутринта, лежащ в локва кръв. Липсващи часовник, пръстени и портфейл, чисто прерязана лява сънна артерия. Тялото било все още топло, на около шест метра извън обхвата на най-близката наблюдателна камера, разположена на покрива на сградата от южната страна на Осемдесет и втора улица — само някакви си шест метра и щяха да разполагат със запис на убийството.

Все пак бяха успели да видят за момент интересуващия ги човек — деветсекунден откъс, от 5:02:23 до 5:02:32, заснет от охранителна камера на покрива на десететажната сграда на западната страна на Парк Авеню, между Осемдесет и първа и Осемдесет и втора. Виждаше се как някакъв мъж се появява от Осемдесет и втора, тръгва на юг по Парк Авеню, обръща се и тича обратно по същия път, за да изчезне отново в Осемдесет и втора. Изображението беше с лошо качество, но техниците от ФБР бяха успели да увеличат и изчистят картината. По цвета на ръката заключиха, че заподозреният е чернокож или латинос, а от съпоставката с околните предмети изчислиха, че е висок около метър седемдесет и пет и тежи между седемдесет и осемдесет килограма. Качулката на сивия суичър скриваше лицето му. Времето беше подходящо, тъй като обаждането на 911 бе регистрирано в 5:07, но поради липсата на свидетели нямаха никакви сведения за самоличността на извършителя.