Библиотеката на мъртвите

Случаят си беше тъкмо за него от самото начало. Беше направо скандално, че не му го предложиха още щом се появи в отдела. А ето че той, един от най-добрите специалисти по серийни убийци в историята на Бюрото, беше пренебрегнат при разследването на един от най-забележителните случаи в неговата юрисдикция. Вероятно това беше мерило за степента, до която бе съсипана кариерата му. На времето грубото подминаване го жегна жестоко, но успя сравнително бързо да го преодолее и да убеди самия себе си, че е отървал кожата.

Намираше се на финалната права. Пенсионирането бе като блещукащ воден мираж в пустинята, само трябва да протегнеш ръка и ще го докоснеш. Беше приключил с амбициите и желанието да се изтъкне, с политиката в службата, с убийствата и смъртта. Беше уморен, самотен и заседнал в град, който не харесваше. Искаше да се прибере у дома. С пенсия.

Замисли се за лошата страна на новината. „Апокалипсис“ бързо се превърна в най-важния случай за отдела и изискваше здраво напрягане, на каквото не се беше подлагал от години. Дългите работни дни и провалените уикенди не бяха пречка. Благодарение на Дженифър, разполагаше с всичкото време на света. Проблемът бе очевиден, защото (както би казал на всеки, който го попита) вече просто не му пукаше. Трябва да кипиш от амбиции, за да разрешиш случай на серийни убийства, а този пламък отдавна беше угаснал. Късметът също бе от значение, но от личен опит знаеше, че успяваш само ако се изгърбиш от бачкане и създадеш условия, в които късметът да свърши капризната си работа.

А освен това партньорът на Мюлер бе млада специална агентка, излязла само преди три години от Куонтико и така пропита с амбиции и всеотдайност към Бюрото, че му приличаше на някакъв религиозен фанатик. Беше я засичал да снове из двайсет и третия етаж, да върви устремно по коридорите, дотолкова лишена от чувство за хумор, предана и вземаща се на сериозно, че само от гледката му призляваше.

Наведе се напред. Лицето му бе станало с цвят на пепел.

— Виж какво, Сюзан — започна той, повишавайки тон, — идеята не е добра. Този кораб вече отплава. Трябваше да ми възложиш случая преди няколко седмици, но знаеш ли какво? Постъпи правилно. Вече това не е от полза за мен, не е от полза за Нанси, за отдела, за Бюрото, за данъкоплатците, за жертвите и за шибаните бъдещи жертви! Знаеш го не по-зле от мен!

Тя стана да затвори вратата, след което се върна на мястото си и сложи крак върху крак. Шумоленето на чорапите й едва не го разсея от тирадата му.

— Добре, ще говоря по-тихо — предложи той, — но най-вече това не е от полза за теб. Ти си на пистата. Ти ръководиш отдела за големите обири и тежките престъпления, а този случай е на второ място по публичност в Ню Йорк! Ако онзи задник бъде спипан под твое ръководство, ще продължиш нагоре. Ти си жена, от етническо малцинство, и след няколко години ще станеш заместник-директор в Куонтико, а защо не и старши специален агент във Вашингтон. Само небето може да ти бъде граница. Така че не прецаквай всичко, като въвлечеш мен, това е приятелският ми съвет.

Погледът й можеше да смрази и тиня.

— Определено оценявам наставленията ти, Уил, но не мисля, че бих се доверила на съвети от човек, който спъва работата на другите. Повярвай ми, идеята никак не ми харесва, но вече я обсъдихме. Бенджамин и Роланд отказват да извадят когото и да било от отдела за борба с тероризма, а в „Длъжностни престъпления“, „Организирана престъпност“ и останалите отдели никой не е работил по подобни случаи. Не искат да им пратят някой парашутист от Вашингтон или от друга служба. Така ще се изложат. Това е Ню Йорк, а не Кливланд. От нас се очаква да действаме здраво. Ти имаш подходящата основа — непоносим характер, върху който ще трябва да поработиш, но и необходимата квалификация. Така че случаят е твой. Ще бъде последното ти голямо разследване, Уил. И ще излезеш от играта с фанфари. Погледни на нещата от тази страна.

Той опита друг подход.

— Ако спипаме онзи тип утре, което няма как да стане, ще бъда история до времето, когато влезе в съда.

— В такъв случай ще се явиш като свидетел. Дотогава командировъчните сигурно ще бъдат доста добри.

— Много смешно. Ами Нанси? Това ще я отрови. Искаш да изиграе ролята на жертвения агнец ли?

— Тя е като оръдие. Може да се справя със себе си, може да се справи и с теб.

Уил намусено се отказа да спори.

— Ами боклукът, върху който работя сега?

— Ще го разпръсна. Няма проблем.

Това беше. Край. Демокрация няма, а напускането или уволняването не бяха възможни решения. Четиринайсет месеца. Четиринайсет шибани месеца.