П Р Е В О Д А Н Е Л И Я Я Н Е В А

Е Г М О Н Т

ЕГМОНТ

България

Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея

могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.

Оригинално заглавие Insurgent

INSURGENT Copyright © 2012 by Veronica Roth

Translation Copyright © 2012 by Veronica Roth

Published by arrangement with HarperCollins Publishers

Превод Анелия Янева

Редактор Виктория Бешлийска

Коректор Тереза Бачева

Издава „Егмонт България"

1000 София, ул. „Христо Белчев" 21

www.egmontbulgaria.com

Отпечатано в „Полиграфюг" АД, Хасково, 2012

ISBN 978-954-27-0852-0

Г Л А В А

П Ъ Р В А

Събуждам се с неговото име на уста.

Уиа.

Още преди да отворя очи, отново го виждам как се

строполява върху паважа. Мъртъв.

Аз го направих.

Тобиас се навежда към мен, ръката му е на лявото ми

рамо. Вагонът подскача по релсите, а Маркъс, Питър и

Кейлъб с т о я т край в р а т а т а . Поемам дълбоко въздух и го

задържам, опитвайки се да се отърся от напрежението,

което се надига в гърдите ми.

Само преди час нищо от случилото се не мй се вижда­

ше реално. Сега обаче е друго.

Издишвам, но напрежението остава.

- Хайде, Трие - обажда се Тобиас, погледът му търси

моя. - Трябва да скочим.

Прекалено тъмно е, за да разбера къде се намираме, но

щом е време за слизане, значи трябва да сме близо до огра­

дата. Тобиас ми помага да се изправя и ме побутва към

вратата.

Останалите скачат един подир друг: първо Питър, по­

сле Маркъс и след т о в а Кейлъб. Хващам Тобиас за ръката.

Вятърът ни подема, щом заставаме близо до отворената

врата на вагона, сякаш някаква ръка ме тласка обратно

там, където ще съм 6 безопасност.

му е надебелял от връхлетелите го чувства, толкова е

Hue обаче се хвърляме в мрака u се приземяваме тежко.

плътен, че се чудя как още не го е задавил.

От удара раната от куршум в рамото ми ме пробожда.

- Работех в контролния център на Безстрашните,

Прехапвам устни, за да не извикам от болка, и започвам да

наблюдавах системите за сигурност. Сменяхме кодовете

се оглеждам за б р а т ми.

само два пъти годишно - отговаря Тобиас.

- Добре ли си? - питам, когато го зървам да седи в тре­

- Голям късмет - казва Кейлъб. После внимателно по­

вата на няколко крачки от мен и да разтрива коляното

глежда Тобиас.

си.

- Късметът няма нищо общо с т о в а - отвръща Тоби­

Той кимва. Чувам го да подсмърча, сякаш преглъща съл­

ас. - Хванах се на тази работа, за да съм сигурен, че някога

зите си, и извръщам глава.

ще мога да се измъкна.

Скочили сме в т р е в а т а близо до оградата, на няколко

Потръпвам. Говори за измъкване, сякаш сме в капан.

метра от отъпкания път, по к о й т о камионите на Ми-

Никога преди не съм приемала нещата така, но изглежда,

ротворците д о с т а в я т храна в града. Вратата, през коя­

съм била същинска глупачка.

то излизат - тя е затворена сега - ни пречи да преминем

Движим се плътно един до друг. Питър притиска към

о т т а т ъ к . Оградата се извисява над главите ни, прекале­

гърдите окървавената си ръка - тази, к о я т о аз простре­

но висока и нестабилна, за да се покатерим по нея, но и

лях - а Маркъс е сложил длан на рамото му и го прикрепя.

твърде здрава, за да я бутнем.

Кейлъб бърше бузите си през няколко секунди. Усещам, че

- Тук би трябвало да има стражи от Безстрашните -

плаче, но не знам как да го утеша, н и т о защо аз самата не

обажда се Маркъс. - Къде ли са?

плача.

- Сигурно са още под въздействието на симулацията -

Излизам начело на групата. Тобиас крачи мълчаливо край

казва Тобиас - и сега са... - Замълчава. - Кой знае къде са и

мен и макар да не ме докосва, успява някак да ме придържа.

какво правят.

Ние прекратихме симулацията - т е ж е с т т а на хард

+ + +

диска в задния ми джоб го напомня - но не останахме да

видим какви са последиците. Какво ли е станало с нашите

Дребни светли точици в мрака са първият знак, че на­

приятели, със съмишлениците ни, с лидерите и нашите

ближаваме централата на Миротворците. После малки­

касти? Вече няма как да разберем.

те квадратчета светлина се превръщат в светещи про­

Тобиас приближава малка метална кутия отдясно на

зорци. В група дървени и стъклени постройки.

в р а т а т а и я отваря, откривайки клавиатурата вътре.

За да ги стигнем, първо трябва да минем през овощна

- Да се надяваме, че Ерудитите не са се сетили да сме­

градина. Краката ми затъват в рохкавата пръст, а над

н я т и този код - казва и набира поредица от числа. Спира

главата ми сплетените вейки образуват тунел. Сред

на осмото поред и в р а т а т а се отваря.

л и с т а т а висят тъмни плодове, готови да се откъснат

- От къде на къде знаеш това? - пита Кейлъб. Гласът

от клоните. О с т р и я т и сладък мирис на гнили ябълки се

смесва в носа ми с уханието на влажна пръст.

вие ще успеете - продължава т я . Явно говори за Аскетите,

Когато наближаваме, Маркъс пуска рамото на Питър

които бяха в скривалището заедно с баща ми и Маркъс.

и излиза напред.

Дори през ум не ми беше минало да се тревожа за тях.

- Знам къде трябва да отидем - казва.

Тя поглежда над рамото на Маркъс, първо към Тобиас и