Бунтовници

Превежда ни покрай първата постройка и ни насочва

Кейлъб, после към мен и най-накрая към Питър.

към в т о р а т а сграда отляво. Всички къщи с изключение на

- Божичко! - възкликва, когато забелязва избилата кръв

оранжериите са направени от едно и също тъмно небоя-

по ризата на Питър. - Ще извикам лекар. Мога да ви из­

дисано и необработено дърво. Дочувам смях през отворе­

действам разрешение да пренощувате, но утре нашата

ните прозорци. К о н т р а с т ъ т между този смях и тежкия

общност ще трябва единодушно да реши този въпрос. А

камък, затиснал сърцето ми, е разтърсващ.

тя... - Йохана спира поглед върху нас двамата с Тобиас -

Маркъс отваря някаква врата. Липсата на каквито и

едва ли ще е във възторг от присъствието на Безстрашни

да е мерки за сигурност щеше да ме стъписа, ако не се на­

в нашия лагер. Сега, разбира се, ще ви помоля да ми предаде­

мирахме в централата на Миротворците. Те често прес-

те оръжието си.

т ъ п в а т ч е р т а т а между доверчивостта и глупостта.

Внезапно ми хрумва: как така е разбрала, че и аз съм от

Единственият звук в сградата е от скърцането на на­

Безстрашните. Все още съм облечена със сивата роба. Ро­

шите подметки. Вече не чувам Кейлъб да плаче, но т о й и

бата на баща ми.

досега го правеше мълчаливо.

В същия миг мирисът на неговото тяло, смес от сапун

Маркъс спира пред една отворена врата. В с т а я т а

и пот, се надига и ме удря в носа, изпълва ме цялата с него­

седи Йохана Peflec, представител на Миротворците, и

в о т о присъствие. Свивам ръце в юмруци толкова силно,

гледа втренчено през прозореца. Разпознавам я, защото е

че н о к т и т е се врязват в п л ъ т т а ми. „Не сега. Не сега."

трудно да забравиш лицето й, независимо дали си го ви­

Тобиас слага длан върху своя пистолет, но когато и аз

дял веднъж, или хиляди пъти. Плътната линия на белега,

посягам да измъкна с к р и т о т о си оръжие, т о й сграбчва ръ­

разсичащ едната й страна, започва малко над дясната веж­

ката ми и я дръпва. След това вплита пръсти в моите, за

да и стига до горната устна; едното й око е сляпо заради

да маскира истинската си цел.

получената някога рана, която е и причина за фъфленето.

Давам си сметка, че е разумно да запазим поне един от

Само веднъж я чух да говори, но го запомних. Ако не беше

двата пистолета. Въпреки т о в а щях да почувствам огром­

този белег, тя щеше да е красива жена.

но облекчение, ако бях предала и моя.

- Слава богу! - възкликва Иохана, когато вижда Маркъс.

- Казвам се Йохана Рейес - представя се т я , протягайки

Тръгва към него с разтворени обятия. Но вместо да го пре­

ръка първо към мен, после към Тобиас. Поздравът на Без­

гърне, само леко докосва раменете му, сякаш си е спомнила

страшните. Впечатлена съм, че познава обичаите на наша­

внезапно отвращението на Аскетите дори от най-обик­

та каста. Все забравям колко са внимателни Миротворци­

новен физически контакт. - Останалите от вашата група

т е , докато не се срещна лично стях.

пристигнаха преди няколко часа, но не бяха сигурни дали

- Това е Т... - започва Маркъс, но Тобиас го прекъсва.

мога да изпитвам нещо. Докато пресушавам и последните

- Името ми е фор - представя се. - Това са Трие, Кейлъб

капки, започвам постепенно да се отпускам. Някой ме от­

и Питър.

вежда по коридора до стая с легло. Това е всичко.

Само преди няколко дни единствена аз от Безстрашни­

те знаех, че името му е Тобиас. Това бе частица от него,

която той ми подари. Сега, извън територията на Без­

страшните, си спомням защо крие истинското си име от

света. То го свързва с Маркъс.

- Добре дошли в лагера на Миротворците. - Погледът

на Иохана спира върху моето лице и тя ми се усмихва пре­

сторено. - Позволете ни да се погрижим за вас.

+ + +

Позволяваме им. Медицинска сестра от Миротворци­

те ми дава мехлем - изобретение на Ерудитите за ускорено

лечение - за да си намажа рамото, после придружава Питър

до болничното отделение да му оправят ръката. Йохана

ни повежда към столовата. Там откриваме част от Ас­

кетите, които бяха в скривалището с Кейлъб и баща ми.

Сюзън също е тук, както и неколцина от доскорошните

ни съседи - те са насядали край дървените маси, дълги поч­

ти колкото помещението. Посрещат ни - особено Мар­

къс - с едва сдържани сълзи и потиснати усмивки.

Вкопчвам се в ръката на Тобиас. Огъвам се под тежест­

та на хората от кастата на моите родители, на техния

живот, на техните сълзи.

Един от Аскетите побутба чаша с димяща течност

под носа ми и казва:

- Изпий това. Ще ти помогне да спиш, както помогна и

на другите. Без сънища.

Течността е розово-червена като ягода. Грабвам чаша­

та и я изпивам на един дъх. За няколко секунди нейната

топлина раздвижва вътрешностите ми и сякаш отново

симулацията, която контролира Безстрашните и запис на

деянията на Ерудитите. Струва ми се толкова съдбонос­

но важен, че дори не смея да го докосна. Но въпреки това

не мога да го оставя тук. Затова го сграбчвам и го пъхам

между скрина и стената. Сигурно е по-добре напълно да го

Г Л А В А

унищожа, но той съдържа единствения запис от смъртта

В Т О Р А

на родителите ми, затова решавам да го скрия.