Бунтовници

Някой чука на вратата. Присядам на ръба на леглото и

се опитвам да пригладя косата си.

- Влез - казвам.

Отварям очи ужасена, вкопчила ръце в завивките. Но се

Вратата се отваря и Тобиас пристъпва с единия крак

оказва, че не тичам по улиците на града, нито из коридори­

вътре, вратата разделя тялото му надве. Носи същите

те на централата на Безстрашните. Лежа в легло в базата

джинси от вчера, но сега вместо със старата черна тени­

на Миротворците, а миризмата на дървени стърготини

ска е с тъмночервена, вероятно заета от Миротворци­

изпълва въздуха.

те. Този цвят е необичаен за него, твърде наситен. Когато

Раздвижвам се и изкривявам лице, когато нещо се заби­

опира глава върху рамката на вратата обаче, забелязвам, че

ва 6 гърба ми. Посягам отдолу и пръстите ми попадат на

от него синьото на очите му става по-ярко.

пистолета.

- Миротворците се събират след половин час. - Той

За миг отново виждам Уил да стои пред мен, двамата

повдига вежди и добавя с мелодраматичен тон. - За да ре­

сме насочили пистолети един срещу друг - „Ръката, можех

шат съдбата ни.

да го прострелям 6 ръката, защо не го направих, защо?" - и

Поклащам глава.

едва не изкрещявам името му.

- Не съм допускала, че някога съдбата ми ще е в ръцете

После образът изчезва.

на група Миротворци.

Ставам от леглото, вдигам дЬшека с една ръка и го под­

- Аз също. А, нося ти нещо. - Той отваря капачката

пирам с коляно. После пъхам пистолета отдолу и отново

на малко шишенце и ми подава капкомер, пълен с прозрачна

го пускам. Главата ми се избистря в мига, щом оръжието

течност. - Болкоуспокояващо. Взимай по един пълен капко­

вече не е пред очите ми и не усещам допира му до кожата

си.

мер на всеки шест часа.

- Благодаря. - Изцеждам лекарството в гърлото си. То

Сега, когато адреналинът от вчера го няма и приспива­

има вкус на престоял лимон.

телното вече не действа, острата болка в простреляно­

то рамо се усилва. Облечена съм с дрехите от снощи. Край-

Той пъха пръст в една от гайките на джинсите си и

чецьт на хард диска се подава изпод възглавницата, където

продължава:

го пъхнах малко преди да заспя. В него са базата данни на

- Как си, Беатрис?

- Добре ли чух - току-що ме нарече Беатрис?

- Реших да изпробвам как звучи. - Той се усмихва. - Зле

Внезапно го виждам как се е вкопчил в завесите в тях­

ли беше?

ната дневна, около деветгодишен, целият облечен в сиво, а

- Става само за специални случаи. К а т о Изборната це­

мрачните му очи са затворени. Този образ бързо избледня­

ремония или Деня на посвещаването... - Млъквам. За малко

ва - може да е бил просто плод на въображението ми, а не

да изтърся имената на още няколко празника, но т я х само

реален спомен.

Аскетите ги честват. Предполагам, че Безстрашните си

Тобиас ме пуска.

имат свои празници, но не знам кои са т е . А и самата ми­

- Ще те оставя да се приготвиш.

съл точно 6 този момент да празнуваме нещо ми се вижда

толкова нелепа, че се отказвам да продължа.

+ + +

- Дадено. - Усмивката му угасва. - Как си, Трие?

На фона на всичко преживяно т о в а е съвсем нормален

Женската баня е през две врати по коридора. Подът

въпрос. Аз обаче заставам нащрек, притеснена, че някак е

е покрит с тъмнокафяви плочки, а всеки от душовете е

успял да надзърне в главата ми. Още не съм му разказала за

отделен от централната част на помещението с дървени

Уил. Не исках да премълчавам, но не знам какво т о ч н о да

стени и полиетиленова завеса. Надпис на стената в дъно­

кажа. Само при мисълта да го произнеса гласно така нате­

то гласи: ПОМНИ! ЗА ДА СЪХРАНИМ ПРИРОДНИТЕ

жавам, че има опасност да се продъня през дървения под.

РЕСУРСИ, ВОДАТА ОТ ДУШОВЕТЕ ТЕЧЕ САМО ПО

- Аз... - Кимам с глава няколко пъти. - Не знам, фор.

ПЕТ МИНУТИ.

Будна съм. Аз... - Продължавам да клатя глава. Той прокарва

Водната струя е студена, затова нямам намерение да се

длан по бузата ми, единият му

пръст се намества зад ухо­

възползвам от допълнителните минути, въпреки че имам

т о . После навежда глава и ме целува, от което ме обливат

право на тях. Измивам се бързо само с лявата ръка, дока­

горещи вълни. Прегръщам го и оставам така колкото се

то дясната виси неподвижно край т я л о т о . Лекарството,

може по-дълго. Когато ме докосва, празнината, настанила

което Тобиас ми даде, действа бързо - болката в рамото

се в гърдите и стомаха ми, се смалява.

вече утихва, превръщайки се в тъпо пулсиране.

Не е необходимо да му разказвам. Вместо т о в а ще се

Когато се връщам след душа, на леглото ме чака чифт

опитам да забравя - т о й ще ми помогне да забравя.

чисти дрехи. Някои от т я х са в жълто и червено - цвето­

- Знам какво е - проговаря той. - Съжалявам. Изобщо не

вете на Миротворците, други в сиво, от Аскетите - съ­

трябваше да те питам.

четание, което рядко може да се види. Готова съм да се об­

Известно време единственото, което се върти в гла­

заложа, че дрехите е оставил някой от Аскетите. Те биха

в а т а ми, е: „Как изобщо е възможно да знаеш какво е?". Но

се погрижили за такова нещо.

нещо в неговото изражение ме подсеща, че т о й знае какво

Навличам тъмночервения джинсов панталон - толкова