Бунтовници

като го уреди сам.

собна да взема пистолета с мен.

Защо не е искал да сподели т о в а намерение с мен, си ос­

Изобщо не трябва да тръгвам дори. Но въпреки това

тава необяснима загадка. Преди да успея да го попитам оба­

ще го направя.

че, т о й заговаря пръв:

- Трие? - някои чука отвън. Надигам се с отпуснати

- Е, ще отидеш ли с т я х на срещата, или не?

ръце, когато в р а т а т а се открехва със скърцане на няколко

- Какво значение има?

сантиметра и Тобиас пристъпва вътре. - Зиик и Юрая ми

- Безпричинно се излагаш на опасност - отговаря т о й . -

че ти също се каниш да подслушваш по време на сре­

Както когато се хвърли да се биеш срещу Ерудитите само

щата на Джак - казва т о й .

с едно джобно ножче.

- О !

- Имам причина. При това много основателна. Няма

- Истина ли е?

как да разберем какво става, ако не подслушаме срещата. А

- Защо да ти казвам? Ти не споделяш нищо с мен за тво­

ние непременно трябва да знаем какво става.

ите планове.

Той кръстосва ръце на гърдите. Няма вид на канара, ка­

ТоО въси правите си вежди.

квито са повечето момчета от Безстрашните. Някои мо­

- Какви ги приказваш?

мичета може да се заядат за т о в а колко са щръкнали ушите

- Говоря за това, че смля Маркъс от бои пред очите на

му или как краят на носа му се извива надолу, но аз...

всички Безстрашни без никаква видима причина. - Тръгвам

Овладявам се, преди да довърша мисълта. Той е дошъл

към него. - Но въпреки т о в а е имало причина, нали? Защо­

тук да ме назидава. Той има тайни от мен. Каквито и да

то ти изобщо не беше заслепен от ярост, н и т о пък т о й

са отношенията ни, точно сега не мога да си позволя да

те предизвика с нещо. Трябва да има друга причина.

бленувам за него. Така ще ми е много по-трудно да довърша

- Трябваше да докажа на Безстрашните, че не съм страх­

започнатото. А в момента най-важното е да разбера какво

ливец - отговаря т о й . - Толкоз. Само заради това беше

Джак Канг има да казва на Ерудитите.

всичко.

- Вече не подстригваш косата си късо като Аскетите -

- Защо трябваше... - започвам.

казвам. - Искаш още повече да заприличаш на един от Без­

Защо му е трябвало на Тобиас да се доказва пред Без-

страшните, така ли?

- Не сменяй т е м а т а - отвръща той. - Вече имаме чети­

за да имат добра видимост към нас и да ни прикриват от

рима души, които ще подслушват срещата. Няма нужда и

разстояние. Тяхната позиция е по-добра от тази на Шона

т и да си там.

и Лин. Шона дойде само защото Лин я помоли, въпреки из­

- Защо толкова настояваш да остана? - повишавам

бухването в Сборния пункт.

т о н . - Аз не съм от хората, които просто си налягат пар­

Лин поема първа - опряла е гръб в камъка, докато се при­

цалите и чакат другите да свършат всичко вместо тях.

движва сантиметър по сантиметър към основите на дол­

- Тъй к а т о си от хората, които, изглежда, не ценят ви­

н о т о ниво на моста. Аз вървя подир нея, Шона и Тобиас

соко собствения си живот... Н и т о си способна да вдигнеш

ме следват. М о с т ъ т стои върху четири извити метални

пистолета и да стреляш... - Той се навежда към мен. - Зато­

дъги, които го свързват с каменната стена и с лабиринт

ва трябва да си налягаш парцалите и да оставиш другите

тесни подпорни греди под долното ниво. Лин се провира

да свършат цялата работа.

под една от тези метални дъги, бързо се покатерва нагоре

Тихият му глас вибрира около мен като в т о р и пулс. В

и оставя под себе си подпорните греди, докато напредва

ушите ми отново и отново звучат думите „не ценят ви­

към средата на моста.

соко собствения си живот".

Пускам Шона да мине пред мен, защото не мога да се

- И сега какво ще направиш? - питам. - Ще ме заключиш

катеря толкова бързо. Лявата ми ръка трепери, когато

6 тоалетната ли? Защото само така ще ме спреш да не

се опитвам да се закрепя на металната дъга. Усещам студе­

тръгна с останалите.

ната ръка на Тобиас върху кръста си, която ми помага да

Той опира ръка в челото си и я оставя да се плъзне по

запазя равновесие.

бузата. Досега не съм виждала лицето му толкова изпито.

Превивам се силно, за да се побера в т я с н о т о простран­

- Нямам намерение да те спирам. Себе си искам да обла-

ство между долното ниво на моста и подпорните греди

дея - казва. - Но ако ти смяташ да се държиш безразсъдно,

под краката ми. Не съм стигнала много надалече, когато

не можеш да ми забраниш да бъда до теб.

се налага да спра - краката ми са върху една от гредите,

лявата ми ръка - върху друга. Ще трябва да остана в тази

+ + +

поза дълго време.

" Тобиас се промъква още по-близо и пъха крака си под мен

Още е тъмно, но постепенно се развиделява, когато

като допълнителна опора. Той е достатъчно дълъг, за да

стигаме моста - на две нива с каменни стълбове във все­

стигне съседната греда. Издишвам и му се усмихвам с бла­

ки край. Спускаме се по стълбите към една от каменните

годарност. За първи п ъ т сме толкова близо един до друг,

колони и безшумно припълзяваме до к о р и т о т о на реката.

о т к а к т о напуснахме Жестоката борса.

Огромните локви, останали сред т и н я т а , проблясват под

Той отвръща на усмивката ми, но с мрачен вид.