Бунтовници

- Както и да е. Не си длъжна да й прощаваш, но трябва

точно к а т о такъв?

да проумееш, че е постъпила така не от зла умисъл, а от

- Предполагам, че основният въпрос сега е - започва

страх. Затова може спокойно да я гледаш в очите, без да

Зийк, сключвайки ръце върху масата, - какво би казала ти на

ти се иска да я фраснеш в прекалено дългия нос.

тази среща, ако беше Ерудит.

Ръката ми автоматично посяга към носа. Кристина сла­

Всички погледи се насочват към мен. В очакване.

бо се засмива, което ми действа к а т о здрав ритник в коре­

- Моля?! - питам недоумяващо.

ма. Връщам се обратно 6 Сборния пункт.

- Ти си Дивергент - уточнява Зийк.

Макар Кара да се изказа доста грубо за мен - а бележката

- Тобиас също.

за носа си беше направо удар под кръста - все пак съм u бла­

- Така е, но т о й няма наклонности за Ерудит.

годарна за думите.

- А ти откъде знаеш, че аз имам?

Зийк вдига рамене.

- Така ми се струва. На бас не би ли се струва така?

една от вратите. Проследявам я с поглед, докато в р а т а т а

Юрая и Лин потвърждават. Устата на Тобиас се избива,

се затваря след нея и черната драперия се спуска отгоре.

сякаш се кани да се усмихне, но каквото и да е това, т о й го

Чувствам се напълно смазана, готова съм да закрещя,

потиска. Стомахът ми натежава, сякаш е пълен с камъни.

само дето Шона я няма, за да й се нахвърля.

- Последният път, когато проверих, мозъците на всич­

- Не съм никаква магьосница - казвам разгорещено. - Вие

ки ви функционираха нормално - отсичам. - Затова вие

и сами може да се запитате кой е най-логичният отговор

също можете да разсъждавате като Ерудити.

при създалата се ситуация.

- Само че никой от нас не притежава специалния мозък

Насреща ми има само празни погледи.

на ЛиВергент - обажда се Марлийн. Тя опира върховете на

- Сериозно говоря - продължавам. - Ако аз бях в такава

пръстите си в т е м е т о ми и леко натиска. - Хайде, направи

ситуация - изправена срещу Джак

Канг и заобиколена от

заклинанието.

група Безстрашни, едва ли щях да прибягна до насилие, не е

- Няма такова нещо като заклинания на Дивергентите,

ли така?

Map - срязва я Лин.

- Защо не, щом и ти имаш охрана от Безстрашни. Дос­

- А дори и да има, ние не бива да се допитваме до т я х -

татъчен е само един изстрел - бам, Джак е мъртъв, а Еру­

обажда се Шона. Това е първото нещо, което казва, о т ­

д и т и т е с т а в а т още по-силни - казва Зийк.

както сме седнали на масата. Дори не ме поглежда, докато

- Когото и да п р а т я т да преговаря с Джак Канг, т о й

говори; само наблюдава намръщено по-малката си сестра.

няма да е случаен човек от Ерудитите. Това ще е важна

- Шона... - подхваща Зийк.

клечка - натъртвам. - Ще е глупаво да предприемат поку­

- Няма какво да ме ШотсВаги\ - сопва му се тя и устре­

шение над Джак Канг и да рискуват живота на представи­

мява свъсения си поглед към него. - Не ти ли е хрумвало, че

теля на Джанийн.

ако някой има наклонности за различни касти, има и про­

- Ето, виждаш

ли? Затова ни трябваш за анализ на си­

блем с лоялността? Щом тя има наклонности за Ерудит,

туацията - доволно отсича Зийк. - Аз например бих го

откъде може да сте сигурни, че не работи за тях?

убил. Според мен си струва риска.

- Не изглупявай - прекъсва я Тобиас с нисък глас.

Притискам пръсти между веждите. Главата вече ме

- Не аз съм глупавата! - Тя удря с длан по масата. - При­

надлежа към Безстрашните, защото всяко мое действие по

боли.

- Отлично.

време на т е с т а за определяне на наклонностите показваше

Опитвам се да се поставя на м я с т о т о на Джанийн Ма-

точно това. Затова съм лоялна към кастата си - няма дру­

тюс. Вече знам, че тя няма да преговаря с Джак Канг. Пък и

го място, където мога да отида. Ами т я ? Ами ти? - Тя

защо ли й трябва? Той няма какво да й предложи. Е т о защо

клати глава. - Не мога да разбера ти на кого си верен. Е т о

ще използва ситуацията в своя полза.

защо нямам намерение да се преструвам, че всичко е наред.

- Според мен - започвам - Джанийн Матюс

ще го мани­

Тя скача от м я с т о т о си, а когато Зийк посяга да я спре,

пулира. А т о й ще направи всичко възможно да защити кас­

силно блъска ръката му и се отправя с маршова стъпка към

т а т а си дори ако се наложи да пожертва Дивергентите. -

Млъквам, защото се сещам как napagupauie с влиянието си

над кастата пред нас по време на общата среща. - Или Без­

страшните. Е т о защо на Всяка цена трябва да чуем какво

се говори на тази среща.

Юрая и Зиак се споглеждат. Лин се усмихва, но това не

е нейната обичайна усмивка. Сега тя не стига до очите й,

Г Л А В А

които изглеждат по-златисти от всякога с този студен

Д В А Д Е С Е Т А

блясък в тях.

- Ами тогава, нека я подслушаме - казва т я .

Поглеждам си часовника. Седем часа вечерта. О с т а в а т

дванайсет часа, преди да разберем какво има да казва Джа­

ниин на Джак Канг. През последния час проверявам часовни­

ка си поне десетина пъти, сякаш т о в а ще накара времето

да върви по-бързо. Ръцете ме сърбят да свърша нещо - как-