Черни води

— Изглежда, е станала злополука. — Гласът на Саймън звучеше напрегнато. Джипът бавно напредваше в опашката от коли. — Току-що влязохме в Уинтър Харбър.

Злополуки ставаха непрекъснато. Давах си сметка, че това се случва постоянно, на обикновени хора по обичайни причини. Затова успях да запазя спокойствие, докато минавахме покрай двете полицейски коли и линейката и наближихме медицинските работници, които се опитваха да възстановят сърдечната дейност на пострадал човек.

После един от тях се отмести. Маската на дихателния апарат падна от лицето на момичето и главата й клюмна на една страна.

Безжизнените очи на Карла срещнаха моите.

Глава 14

ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ: ЗВЕЗДА НА АТЛЕТИКАТА В Уинтър ХАРБЪР ПОЧИНА НА 18

Малко повече от година след като Джъстин Сандс, първата жертва от поредица фатални инциденти миналото лято, беше открита в подножието на Скалите на Хиона, тялото на Карла Марсиано, току-що завършила гимназията в Уинтър Харбър и рекордьор на училищния отбор в бягането на 400 м, е намерено на кръстовището на Мейпъл Аейн и Вашингтон Авеню.

Води се разследване и полицията усилено издирва очевидци. Ако вие или ваш познат имате информация за причините, довели до смъртта на госпожица Марсиано, молим ви да се обадите в Полицейския участък на Уинтър Харбър на телефон [phone].

Продължаваме да следим развитието на случая, очаквайте още новини.

— Това е качено на сайта на „Хералд“ след по-малко от дванайсет часа — каза Пейдж. — Някой новодошъл в града не би предположил, че само допреди година единственото нещо на този сайт беше тъпият комикс, който показваше как да събираме хартия за вторични суровини в града.

— Само това ли можеш да кажеш по въпроса — попитах.

Тя затвори лаптопа си и се облегна назад.

— Разбира се, че не. Това е ужасно. Трагично. И тотално ме побърква. Но ако започна да обяснявам колко ме побърква, съвсем ще полудея. А лятото едва сега започва и не е време да си губя ума.

Огледах се наоколо, за да се уверя, че все още сме сами на терасата за почивка на персонала.

— Но ти я познаваше. Казвала ли е някога нещо, което да подсказва, че…

— По петите й са злите сирени ли? Не. Освен това тя се задържа тук само няколко дни, като половината от времето тичаше като обезумяла напред-назад, а през останалата половина ревеше. Единственото, което успях да разбера, е, че има скъпо влечение към хартиените кърпички. — Пейдж сведе очи към скута си, после зарея поглед над пристанището. — Че имаше скъпо влечение към хартиените кърпички.

Проследих погледа й. Повърхността на водата беше равна и спокойна. Безоблачното небе имаше яркосин цвят. Също като вчера, онзи ден и по онзи ден, времето в Уинтър Харбър беше идеално. Това може би трябваше да ми подейства окуражаващо, след като всички жертви миналото лято, включително Джъстин, бяха открити след силна гръмотевична буря… Но в същото време правеше случая още по-заплетен.

— Ами ти? — обърна се към мен Пейдж. — Не ти стига, че си я видяла да лежи там, насред пътя, ами и да четеш тия писания… начело с името на сестра ти… — Тя вдигна слънчевите очила високо над челото си и се наклони към мен. — Добре ли си? Искаш ли да си вземеш един ден почивка, да прекараш известно време с вашите?

— Не, благодаря. Добре съм. Изпитвам известна вина, но иначе съм добре.

— Вина ли? Защо?

— Заради първата мисъл, която ми мина през главата, когато успях да огледам жертвата снощи.

Пейдж сложи длан върху ръката ми на масата.

— Точно както казваш, случилото се е ужасна трагедия, независимо че…

— Всичко е наред, Ванеса.

— Но аз почувствах облекчение, че е момиче. — Думите сами изскочиха от устата ми. — Ужасно е, знам, обаче…

— Не е ужасно. Напълно разбираемо е. И аз си помислих същото.

— Благодаря ти — въздъхнах.

— Пак заповядай, но не го казвам, защото очакваш да чуеш точно това. — Тя помълча. — Известно ти е обаче, че и други хора ще направят тази връзка. Статията на сайта на „Хералд“ е само началото. Големите информационни канали може и да не надушат веднага новината, но из града хората ще я обсъждат, ще сравняват…

— Случилото се с Карла и Джъстин ли? Понеже тя беше първата жертва и единственото момиче сред пострадалите миналото лято?

Лицето на Пейдж се сбърчи в разкаяна гримаса.