Дар за бурята

— Пред вас са увеличенията на заснетото вътре в гробницата в Еноа и освен ковчезите на възрастни хора, се виждат ясно още три други, по-малки. Потвърди се, както знаете, че децата на Йоланда Беруета са вътре, но Йонан е обърнал внимание на третия ковчег — каза тя и го посочи с пръст, като в същото време разстилаше пред тях нова поредица от снимки, — и най-вече на неговото съдържание. Увеличил е снимките, сравнил ги е и е установил, че торбата в ковчега, за която решихме, че съдържа прах от кремацията, не е била от тези, които обикновено се използват за целта, а опаковка на хранителен продукт, по-конкретно захар.

— Мамка му! — възкликна Монтес. — Чий е бил прахът тогава?

— На първото дете на Йоланда Беруета и Марсел Тремон, момиченце, родено една година преди близнаците, което починало малко след раждането си в дома на родителите на Йоланда в Ойереги. Да видим дали ще отгатнете от какво.

— Внезапна детска смърт — прошепна Ириарте.

— Внезапна детска смърт — повтори Амая. — Има и още. Както бащата на Йоланда, така и собственикът на погребалната агенция в Ойереги, който се погрижил за траурната служба и превозването на ковчега до гробището в Еноа, са готови да се закълнат, че момиченцето не е било кремирано. Че в този ковчег е имало тяло.

— Не ми се вярва съдийката да разреши повторен оглед, но мога да говоря с началника на жандармерията и да го помоля да провери.

— Излишно е. Още на следващата сутрин Марсел Тремон се разпоредил плочата на гроба да бъде сменена. Според свещеника от „Успение Богородично“ членовете на семейство Тремон били толкова разстроени, че не позволили дори на гробаря да слезе в гробницата да почисти парчетата и да изправи преобърнатите ковчези. Наредили му да я запечата незабавно и той се подчинил.

— Мръсник! — възкликна Монтес.

Амая кимна в знак на съгласие.

— И то какъв. Бащата на Йоланда Беруета ми разказа, че след смъртта на първото бебе дъщеря му изпаднала в ужасна депресия и съпругът ѝ насила я накарал да забременее, въпреки препоръките на лекарите.

— Защото така щяла да забрави мъката по починалото дете… — обади се Ириарте.

— Изкарала трудно бременността, но когато децата се родили, тя изцяло им се посветила, водена от чувството за мъка и вина. — Амая замълча, за да даде време на колегите си да осмислят казаното дотук. — Не можем по никакъв начин да проверим подозренията си, нито да докажем, че момиченцето не е в ковчега си в Еноа, напълно изключено е да получим съдебно разрешение за повторно влизане в гробницата. Въпреки това този нов случай трасира доста ясна карта на долината по протежението на река Бастан — добави тя и разгърна върху масата географска карта, на която отбеляза с червени кръгчета крайречните селища до границата с Гипускоа. — Следващи стъпки. Трябва да уточним поведенческия профил и начина на действие на заподозрените. Какво свързва тези семейства освен факта, че децата им са починали внезапно в люлката, в повечето случаи, или докато са били още съвсем малки? Какво знаем?

Първо: всички деца са били момичета. Второ: финансовото положение на родителите в момента на смъртта на децата им не е било цветущо. Трето: всички семейства са се замогнали финансово през следващите години. Четвърто: поне за четири от случаите — двата, проучвани от социалните служби, този на Йоланда Беруета и този на Еспарса, знаем, че след смъртта на бебетата родителите са заявили, че оттам насетне щяло да им потръгне в живота.

Тя спря и ги погледна очаквателно.

— Можем ли да добавим още нещо?

— Бихме могли да предположим, че някой им е платил или ги е обезщетил парично за смъртта на дъщерите им — обади се Монтес.

— Да, но за какво са му на някого труповете на момиченцата? — запита Ириарте.

— Можем ли да установим дали наистина са били починали? Поне в случая с малката от „Арги Белц“ смъртният акт не беше открит заради историята, която родителите разказват за пътуването си до Англия. Може би се касае за незаконно осиновяване или за продажба… Имало е подобни случаи с празни гробове на откраднати деца — каза Сабалса.

— Да, и на мен ми хрумна същото, когато не открихме тялото на собствената ми сестра, но в случаите, при които е била направена аутопсия, тази теория беше отхвърлена, а при бебето Еспарса аз лично видях трупа. Така или иначе, няма да е излишно да се провери за какво би могло да се използва един бебешки труп.

— Аз се сещам за медицинските или съдебните цели, но тогава за телата не се плаща толкова, че семейството да забогатее. За незаконна търговия с органи, която щеше да излезе наяве при аутопсиите. И за още една, наистина отвратителна практика, при която някои наркокартели използват предварително изкормени и после напълнени с дрога трупове на новородени, за да прекарат през летищата големи количества наркотици, понеже бебетата не минават през скенера, нито биват проверявани.

— Това би обяснило забогатяването.

— Но едва ли някой наркокартел плаща толкова много. Възможно е да са получили еднократна сума, но тези хора са се замогнали значително, освен това бизнесът им е привидно законен.

Монтес се намеси.