Дар за бурята

— Виждам, че доктор Сарасола всичко е навързал… Дано вие да имате някаква идея, защото аз, честно казано, не знам с какво да продължим. Не ни остава нищо друго, освен да проверим алибито на близките и приятелите на Валентин Еспарса, за да видим дали някой от тях има нещо общо с оскверняването на гроба, но засега няма изгледи за резултат по тази линия. Еспарса и Берасатеги са мъртви. Да искаме отново съдействието на френската съдийка, е изключено, а ако не успеете да представите пред съдията приемлива връзка между Еспарса, родителите на другите момиченца и Берасатеги, която да оправдава отварянето на гробовете на останалите бебета, той няма да промени становището си. Така че вие кажете какво ще правим оттук нататък.

— Забравяте акушерката Идалго. Без съмнение, тя е свързващото звено. Като помощник на брат си и като медицинско лице е имала информация от първа ръка за бременностите в долината. Известно ни е, че е присъствала редовно на предполагаемите сбирки за преодоляване на траура в „Арги Белц“. Още нещо, което не бива да пропускаме — тя ми намекна най-безсрамно, че е помагала на родители да „разрешават проблеми“ с някои от новородените. Мисля, че трябва да продължим да я проучваме.

— Оставете я на мен — каза Монтес.

— Искам да прегледате отново всички случаи на внезапна детска смърт, но не само в долината, а и в цяла Навара, като обърнете специално внимание на тези, при които починалите са от женски пол и са родени в селища по течението на река Бастан. Ако изникне нов случай, проверете финансите на семейството преди и след смъртта на детето. Успеем ли да установим, че са се облагодетелствали по някакъв начин от смъртта на дъщерите си, ще можем да очертаем някакъв модел. Засега не ми хрумва нищо друго. Продължавайте да разпитвате близките и приятелите на Еспарса и ако изникне нещо подозрително, ще издействаме разрешение за претърсване на имотите им, макар че, откровено казано, силно се съмнявам, че ще открием тялото на това дете.

— Може би Сарасола ще ви насочи към някаква следа — процеди презрително Ириарте.

Амая го погледна.

— Щом сте такъв специалист по подобни практики, ще знаете къде обикновено занасят телата.

Вече се бе изправила на крака, когато ги спря.

— Преди да приключим, има нещо, което искам да ви кажа за младши инспектор Ечайде. През годините, в които съм работила с него, той ми доказваше постоянно своята лоялност и почтеност, освен това имайте предвид, че разследването на Вътрешния отдел още не е завършило. Йонан беше наш колега и нямаме никаква причина да мислим лошо за него.

Всички закимаха в знак на съгласие, вървейки към вратата.

— Сабалса, вие останете. Имам един въпрос, свързан с компютрите, и се боя, че сега вие сте най-сведущ по темата. — Той потвърди с глава. — Въпросът ми е много лесен: възможно ли е електронната поща да се програмира така, че да изпраща съобщенията в зададен ден и час?

— Да, възможно е, всъщност спамът се изпраща точно по този начин.

— Така и предполагах, но ще продължа. Има ли начин да се програмира пощата така, че да изпраща автоматично съобщения при конкретно обстоятелство?

— Бихте ли се доуточнили? — каза той, заинтригуван.

— Представете си, че аз реша да изпратя имейл, съдържащ поверителна информация, която искам да бъде разкрита, ако поради някаква причина аз например не съм в състояние да го изпратя.

— Може да се програмира определен вид таймер, който да се включва ежедневно и да бъде спиран или реактивиран с парола. В деня, в който паролата не се въведе, след като изтече зададеното максимално време, съобщението ще се изпрати автоматично.

Амая се замисли.

— Така ли ви е изпратил снимките?

Тя не отговори.

— Би било съвсем типично за него… Пратил ви е и още нещо, нали? — Сабалса направи пауза и се втренчи в нея, знаейки, че няма да получи отговор. — Аз не съм къртицата, не съм казал и дума за заповедта, не съм говорил с никого дори случайно.

Амая го погледна, изненадана от това откровение.

— Никой не ви е обвинявал.

— Знам, че сте си го помислили. Може да не сме се разбирали много добре, но извън личните разногласия, никога не бих предал другарите си, нито работата си.

Тя кимна с разбиране.

— Не е… нужно да се оправдавате…

— Имайте ми доверие.

Тя си го спомни как стоеше покрусен пред вратата на Йонан. Как се бе опитал да ѝ препречи пътя, как слушаше унило разговора на приятелите на Ечайде на събирането в дома на родителите, съсипан така, сякаш този ден го бяха разчленили, а после отново го бяха сглобили от парчетата на мъртвото му тяло.

В този миг телефонът ѝ звънна; тя погледна екрана и видя, че е доктор Гонсалес, от Уеска. Сабалса стана, кимна за сбогом и излезе, докато тя приемаше обаждането.

— Докторе, не се надявах на новини от вас толкова скоро.

— Инспектор Саласар, боя се, че не очаквате точно такъв тип новини. Вчера по пътя за насам жена ми е била блъсната от някаква кола и е излетяла от шосето.

— Боже мили, да не би…