Дар за бурята

— Бях на двайсет и пет години и тъкмо завършвах университета. През онова лято отидох с приятели на тържествата за Сан Фермин[30]

. Там се запознах с едно момиче, което ни покани в къщата, където живееше заедно с неколцина свои приятели. Отначало всичко ни се стори много забавно, беше нещо като комуна, изследваща корените на традицията, човека и природните сили. Имаха малка градина с марихуана и пушехме, докато ни се завъртеше главата, за да чуем вятъра и майката земя, за да танцуваме около огъня. Групата организираше беседи, на които понякога канеше нови кандидати за присъединяване, хора от селото или туристи като мен, отишли там, привлечени от духовното, от вещерството в Бастан, от магията и спиритизма. Често говореха за някой си Табесе, за това, какво им разказвал и колко много знаел, но тогава не го видях нито веднъж. В края на лятото повечето участници се разотидоха, но аз получих покана да остана в къщата. Тогава започна да си проличава истинската същност на сектата. През септември се запознах с него. Плени ме от пръв поглед. Караше хубава кола, обличаше се чудесно и без да парадира, имаше излъчването, присъщо за богатите хора, които винаги са разполагали с много пари, не знам дали разбирате какво имам предвид. В тена му, в прическата и маниерите му имаше нещо наистина съблазнително, беше много специален човек. Мисля, че всички бяхме влюбени в него, включително и аз — призна свидетелят и Амая забеляза, че говори с усмивка, захласнат по спомена за онзи мъж. — Всички го обичахме и бяхме готови да направим каквото поискаше… И всъщност го направихме. Той беше изключително привлекателен и сластен, сексуално неустоим. След това никога не съм изпитвал подобно влечение към друг мъж, нито към жена — прошепна той със съжаление.

— Къде живееше?

— Не знам, никога не знаехме кога ще дойде. Появяваше се внезапно и тогава настъпваше празник. После, като си отидеше, живеехме единствено в очакване на новата му поява.

— Спомняте ли си цялото му име?