Дар за бурята

Амая си помисли тъжно за Елена, просната в онази локва от кръв и орехови черупки.

— Познавах човек, който ми каза почти същото.

Тя протегна ръка на мъжа, но той я погледна уплашено и скръсти ръце пред гърдите си.

— Благодаря за съдействието — каза тогава Амая. Вместо отговор той само уморено кимна. — Един последен въпрос. Орехите означават ли нещо за вас?

Мъжът замръзна и видимо затрепери, лицето му се сгърчи и той избухна в сълзи.

— Оставяха ги пред къщата ми, намирах ги в колата ми, в спортния ми сак, в пощенската кутия — простена.

— Но какво означават?

— Те символизират силата. Орехът носи проклятието на вещицата или вещера в малкия си мозък, той означава, че ти си целта, че идват за теб.

44

Бяха се любили още щом влезе у тях. Той тъкмо се връщаше от съда и все още беше облечен с един от елегантните и изчистени костюми, с които обикновено се явяваше на делата. Амая го целуна, давайки си време да се наслади на устните му, докато го разсъбличаше. С него бе открила удоволствието да го съблича, да сваля дрехите му много бавно, плъзгайки ги надолу, където те оставаха на купчина на пода, да разкопчава копчетата на ризата му едно по едно, за да даде възможност на устата да очертае върху кожата карта на желанията, откъдето после щяха да минат пръстите. После го бе завела до дивана, беше го възседнала и се бе отдала на опиянението.

Изтощена и доволна, тя се излегна и се обърна, за да го наблюдава как ходи гол из апартамента, как събира дрехите си от земята, как облича нещо и надява кухненска престилка с намерението да приготви вечерята.

— Много ми е приятно да те гледам как готвиш — каза, когато той се приближи да ѝ донесе чаша вино.

— А на мен ми е много приятно да те гледам излегната на моя диван — отвърна той, пъхайки ръка под врата ѝ и плъзгайки я надолу по гърба.

Амая се усмихна на мисълта, че Йонан е бил прав. Маркина разстройваше здравия ѝ разум, замъгляваше преценката ѝ. Но ѝ беше все едно. От мига, в който бе влязла в дома му, от мига, в който се бе върнала там онази сутрин, тя избягваше да мисли за това, достатъчно бе мислила, достатъчно се бе въздържала. И след милион години не би си представила, че подобно нещо може да се случи точно на нея, но ето че се бе случило; той я бе накарал да вземе решение, да се произнесе, тя го бе направила и не съжаляваше. Помогна му да сложат масата, но отказа втора чаша вино, когато седнаха да вечерят.

— По-добре да пия вода, трябва да поработя.

Той направи отегчена гримаса.

— Цял ден не съм те виждал, мислех, че ще прекараме нощта заедно.

— Не мога…

— Какво става? Притеснена ли си?

— Бях забравила, че ти се запозна с нея в Аинса… Доктор Такченко е претърпяла катастрофа на пътя и е в тежко състояние.

— Докторката? Много съжалявам, Амая. Дано се оправи, стори ми се невероятна жена.

— Ще се оправи, лоши фрактури, но животът ѝ е вън от опасност… По-скоро случаят „Еспарса“ не ми дава мира, изчезването на тялото на момиченцето изглежда от съществено значение, но не променя особено това, с което разполагаме. Разговаряхме с близки и приятели, никой нищо не знае, няма свидетели, никой нищо не е видял.

— Не бива да допускаш нещо, което не води доникъде, да те разстройва толкова.

— Не става дума само за това дете. Ти поне можеш да разбереш, собствената ми сестра липсва от гроба си… Все едно преминавам непрекъснато през един и същи цикъл — каза Амая, обаче пропусна да спомене разкритията, до които бе стигнала благодарение на информацията, изпратена от Йонан.

Маркина я погледна усмихнато.

— Знаеш ли какво си мисля? Според мен някой роднина или приятел на бащата е отнесъл малката, за да я погребе на приготвеното от него място. Сигурно има някаква сантиментална причина, нищо чудно да я е занесъл в гроба на родителите си или в стара семейна гробница. Факт е, че майката е искала да кремира тялото, а някои хора продължават да смятат това за светотатство. По-често, отколкото си представяме, в семействата избухват спорове по въпроса къде да бъдат погребани покойниците, каква да бъде траурната служба, кои да присъстват и кои не. Помня случая, когато се наложи съдът да решава къде да бъде заровен един мъж — при родителите му или в гробницата, приготвена от съпругата му. Бяха направили, естествено, две траурни служби в негова памет, а в състезанието кой ще публикува по-голям некролог във вестника бяха похарчили цяло състояние, за да купят съответното каре на страницата.

— До такава степен, че чак да извадят трупа от ковчега му посред нощ?

Той цъкна недоволно с език.

— Вече знаеш какво мисля по въпроса, това не ни води наникъде, Амая, само ще причини болка и страдание. Разбирам, че е редно да започне разследване, но тялото най-вероятно няма да се появи, не мислиш, надявам се, да искаш заповед за отваряне на всички гробове на семейство Еспарса. Очаквах, че примерът с Йоланда Беруета ти е бил достатъчен.

Тя се изненада леко от острия му коментар.