Дар за бурята

Освен този път, Амая познаваше само стрелбището и околностите край него в Багорди. Тя изключи безполезния в този пущинак навигатор на колата, който непрекъснато изчисляваше и преизчисляваше положението и през няколко секунди губеше сигнала от сателита. Подкара нагоре по склона, като от време на време спираше, за да се ориентира по отворената на седалката до нея карта, където основните пътища бяха отбелязани, но не и никнещите като гъби многобройни колиби, които не фигурираха в официалните строителни регистри. Оскъдните указания на Елена бяха толкова неясни, че Амая дори не знаеше дали къщата се намира на възвишение, или в падина. Само споменатата широка равна поляна около чифлика можеше да се сметне за отличителен белег. Въпреки това не изключи нито постройките, разположени върху видимо пресечен терен, влизайки с колата дотам, докъдето шосето преминаваше в черен път, нито малките заслони, предназначени първоначално за коне и овце, но преустроени през последните години в обитаеми жилища. Махваше за поздрав с ръка на редките местни жители, които излизаха да я посрещнат, преструвайки се, че неволно е излязла от главното шосе и се е загубила, без да я е грижа за насмешливите погледи и дрезгавия лай на овчарските кучета, които налитаха като бесни по колелата на автомобила.

Към десет сутринта спря да се поразтъпче, да отбележи на картата с нови кръстчета вече посетените и изключени места и да пийне малко от кафето, което предвидливо бе взела със себе си. Беше го сипала в стария термос от дома на Енграси, който помнеше още от дете и чиято капачка служеше и за чаша. Подпряна на багажника на колата, тя започна да пие на малки глътки, стиснала чашата с две ръце, разглеждайки с възхищение пейзажа. Сладката гореща течност я накара да потръпне и това я върна към още живия спомен за последния ѝ сън. Нощен кошмар или недвусмислен сигнал за тревога, който не биваше да пренебрегва? Какво би казал по въпроса агент Дюпри? Информация, която мозъкът обработва по свой начин и стига до нас чрез сънищата, или кошмар, смътен спомен за действителен страх, преживян в детството? Извади телефона от джоба си, макар да знаеше, че няма да му позвъни, защото обажданията до Дюпри трябваше да изчакат, докато слънцето залезе; въпреки това погледна екрана и отново прибра апарата, след като установи, че няма покритие и че никой не я е търсил цяла сутрин.

— Природата ни закриля — прошепна тя, оглеждайки се и любувайки се на красивите дървета, извисили се от двете страни на пътя като естествена сенчеста преграда, през която въпреки наближаващата пролет слънцето едва успяваше да проникне.

Амая долови мощната енергия на гората; пътят я пресичаше, но не я разделяше надве, по-скоро служеше като точен лимфатичен канал, по който силата на планината струеше като невидима река.