Декамерон

Дълго време флорентинците гледали на Тедалдо като на възкръснал човек, като на някакво чудо, и у мнозина, та дори и у братята му тлеела искрица съмнение: той ли е, или не е той; те не били напълно уверени и може би дълго още нямало да вярват, ако една случка не им доказала ясно кой всъщност е бил убит. Ето какво се случило: веднъж край дома на Тедалдо минали някакви войници от Луниджана; като видели Тедалдо, те се спуснали към него и казали: „Здравей, Фациоло!“ Тедалдо, който бил заедно с братята си, отвърнал: „Вие сте се припознали.“ А те, щом чули гласа му, се смутили и го помолили за извинение с думите: „Вие наистина приличате, и то много повече, отколкото може да си представи човек, на един наш другар, на име Фациоло от Понтремоли, който дойде тук преди около две-три недели, и ние не можахме да разберем какво се е случило с него. Вярно е, че се учудихме на вашите дрехи, защото и той бе войник като нас.“

Като чул това, най-големият брат на Тедалдо се приближил и запитал как е бил облечен Фациоло.. Те му обяснили и се оказало, че убитият бил облечен в същите дрехи, за които споменали войниците. По това, а и по разни други белези всички се уверили, че убитият е бил Фациоло, а не Тедалдо, вследствие на което съмненията на братята на Тедалдо и на всички останали напълно се разсеяли. А Тедалдо, след като станал отново богат човек, продължил да обича своята дама, която престанала да му се кара; и двамата, действувайки най-предпазливо, дълго време се наслаждавали на своята любов. Да даде Бог и ние да се насладим на нашата.

НОВЕЛА VIII

Ферондо изпива някакъв прах, след което го погребват, мислейки го за умрял; но абатът, който се забавлява с жена му, го измъква от гроба и го вкарва в затвора, като го уверява, че е попаднал в чистилището; след като възкръсва, Ферондо почва да се грижи за момчето, което жена му е родила от абата.

Дългата новела, разказана от Емилия, дошла до своя край, без да отегчи никого с продължителността си; напротив — на всички тя се сторила твърде кратка въпреки множеството и разнообразни случки и събития, разказани в нея; тогава кралицата дала знак на Лаурета, ма да я подсети за своето желание, и тя започнала така:

— Скъпи мои дами, на мен пък ми хрумна да ви разкажа една действителна случка, която изглежда много по-невероятна, отколкото е била всъщност; сетих се за пея, като чух как оплаквали и погребали оня човек, смятайки го за друг. Аз пък ще ви разкажа как един човек бил погребан жив, защото мислели, че е умрял, и как след това самият той и мнозина други били убедени, че не е останал жив, а е възкръснал от гроба; и как виновникът за това, който всъщност би трябвало да бъде съден, бил почитан като светец.

И така, имало едно време в Тоскана едно абатство56, което съществува и днес; както знаем, подобно на много други, и то е разположено в уединено, отдалечено от людете място; там бил пратен за абат един монах с най-свято поведение във всичко, само не и по отношение на жените; ала той умеел да върши това толкова предпазливо, че не само никой нищо не знаел, ами дори и не го подозирали, поради което го смятали за свят човек, строг и справедлив във всяко отношение. Случило се така, че абатът станал доста близък с някакъв много богат селянин, на име Ферондо, прекалено прост и недодялан човек. Абатът поддържал тази близост, която иначе не му била приятна, само защото понякога можел да се смее на простотията на селянина. Посещавайки Ферондо, абатът забелязал, че жена му е голяма красавица и се влюбил в нея толкова пламенно, че по цял ден и по цяла нощ само за това мислел: но той почти съвсем се отчаял, като разбрал, че мъжът й, макар и във всичко останало да бил голям глупак и дръвник, що се отнасяло до любовта към жена си и нейното опазване, бил крайно разсъдлив и внимателен. Въпреки това, бидейки досетлив, абатът успял да накара Ферондо да идва понякога с жена си на разходка в градината на абатството; тук той се държал най-смирено, говорел им все за блаженството на вечния живот, за светите дела на мнозина мъже и жени в миналото, докато един ден жената намислила да се изповяда при него; тя поискала позволение за това от Ферондо и го получила.