Декамерон

И така, като дошла при абата да се изповяда (за най-голямо негово удоволствие), тя коленичила в краката му и преди да каже друго, започнала така: „Отче, ако Господ ме беше дарил с истински мъж или ако изобщо не ме беше надарил с такъв, може би с помощта на вашите напътствия аз щях много лесно да поема оня път, за който вие казвахте, че водел към вечния живот; но като си помисля какъв е тоя Ферондо, колко е глупав, мога да кажа за себе си, че съм вдовица, макар и да съм омъжена, защото, докато той е жив, друг мъж не мога да имам; тоя дръвник, без да има ни най-малък повод, така ме ревнува, че животът ми с него е само мъки и печал. Та затова, преди да пристъпя по-нататък към моята изповед, аз ви моля най-смирено да благоволите да ме посъветвате какво да сторя, защото, ако не бъда насочена към добродетелен живот, нищо няма да ми помогне — ни изповед, ни добри дела.“

Тези слова отекнали приятно в душата на абата, който си рекъл, че самата съдба му сочи пътя, за да постигне най-голямото си желание; затова той отвърнал: „Дъще моя, аз мисля, че е много тежко на красива и нежна жена като вас да има за мъж такъв глупак; смятам, че е още по-тежко, ако той е ревнивец; а тъй като при вас има и едното, и другото, лесно мога да си представя вашата мъка, за която споменахте. Но да си кажа право, против това не виждам друг съвет или друго средство освен едно-единствено нещо — да изцерим Ферондо от неговата ревнивост. Аз знам много добре как да приготвя цера, който ще го излекува, стига да сте съгласна да запазите и тайна каквото те ви кажа.“ Жената възкликнала: „Отче, можете да не се съмнявате в това, защото аз по-скоро ще умра, отколкото да кажа комуто и да било нещо, за което ще ми забраните да говори; но как да го направим?“

Абатът отвърнал: „Ако искаме той да оздравее, трябва да го прекараме през чистилището.“ Жената се зачудила: „Как ще отиде там, като е все още жив?“ Абатът рекъл: „Налага се той да умре; само така може да отиде там; а след като се намъчи толкова, че да успее да се излекува от своята ревност, ние ще помолим Бога е едни особени молитви да го възвърне към живот и той ще го направи.“ Тогава жената запитала: „Значи, аз ще трябва да остана вдовица, така ли?“ Абатът отвърнал: „Да, временно; по през това време трябва да внимавате да не се омъжите за друг, защото Бог няма да погледне добре на тая работа; освен това, когато Ферондо се завърне, ще се наложи да се приберете при него, а той ще почне да ви ревнува повече от когато и да било.“ Жената рекла: „Съгласна съм, само и само да може да се излекува от това зло, та да не трябва да живея до края на дните си като в затвор; правете каквото знаете.“

Тогава абатът рекъл: „Добре, ще го направя, но каква награда ще получа от вас за услугата?“ Жената отвърнала: „Каквото пожелаете, отче, стига да е по силите ми; но може ли жена като мен да направи нещо, което да приляга на човек като вас?“ Абатът казал: „Мадона, за мен вие можете да направите не по-малко от онова, което аз се каня да сторя заради вас; както аз се готвя да извърша нещо за ваше добро и за ваше утешение, така и вие можете да направите нещо за мое здраве и за спасението на моя живот.“ Жената се съгласила: „Щом е така, готова съм.“ Тогава абатът пояснил: „И така, вие ще ми подарите вашата любов и ще ми се отдадете, тъй като аз изгарям и чезна от любов по вас.“

Като чула това, жената се смаяла и възкликнала: „Ах, отче, какво искате от мен? Аз си мислех, че сте свят човек! Нима е пристойно светите хора да искат подобни неща от жените, дето се обръщат към тях за съвет?“ Абатът отвърнал: „Душо моя, не се учудвайте: светостта не намалява от това, тъй като тя живее в душата, а каквото искам от вас е телесен грях. Но това няма значение; постъпвам така, подтикван от любов, защото вашата хубост ме покори. Ще ви кажа, че вие повече от всяка друга жена можете да се гордеете с вашата хубост, тъй като от нея се възхищават светите люде, свикнали да съзерцават небесните красоти; освен това, макар и да съм абат, аз все пак съм човек като другите, и както виждате, още не съм остарял. Това, което ще направите, не бива да ви тежи, напротив, сама трябва да го желаете, защото, докато Ферондо бъде в чистилището, нощем ще идвам при вас и ще ви доставям онова утешение, което иначе той би трябвало да ви доставя; и никой нищо няма да разбере, защото всички мислят, че съм такъв, за какъвто и вие ме смятахте до преди малко. Не се отказвайте от милостта, що ви праща господ-бог, тъй като не са никак малко жените, жадуващи онова, което вие можете да имате и ще имате, ако се покажете разумна и се вслушате в моя съвет. При това аз имам много хубави, скъпи накити, за които реших, че няма да принадлежат на никоя друга освен на вас. И така, надеждо моя сладка, направете за мен същото, каквото и аз ще направя на драго сърце за вас.“