Декамерон

След няколко дни Тедалдо решил, че е дошло време да помири Алдобрандино със своите братя; при това той научил, че те не само се почувствували подиграни след неговото освобождение, ами от страх ходели въоръжени; затова напомнил на Алдобрандино за даденото обещание. Алдобрандино отвърнал, че е готов да го изпълни. Тогава поклонникът го помолил да устрои на следния ден голямо пиршество, на което по негово желание заедно със своите роднини и жените им Алдобрандино трябвало да покани и четиримата братя, и техните съпруги; после добавил, че той сам щял да отиде веднага да ги покани от негово име на пиршеството и помирението. Алдобрандино се съгласил; поклонникът отишъл при четиримата братя и след продължителни увещания, необходими при такива случаи, най-сетне успял да ги убеди с помощта на неопровержими доводи, че трябва да възобновят дружбата си с Алдобрандино и да го помолят за прошка. Накрая ги поканил на следния ден на обед у Алдобрандино заедно с жените им; те повярвали на честната дума и приели поканата на драго сърце.

И така, на следния ден към обед четиримата братя на Тедалдо, облечени в черно, както си ходели, придружавани от неколцина свои приятели, пристигнали в дома на Алдобрандино, който ги очаквал; тук, пред всички, които били поканени на пиршеството от Алдобрандино, те хвърлили на земята своето оръжие и се поставили на негово разположение, молейки го да им прости каквото му били сторили.

Алдобрандино се просълзил, приел ги най-приятелски, целунал ги в устата и с няколко кратки слова им простил нанесеното оскърбление. След тях пристигнали техните жени и сестри, и те облечени в черно; те били посрещнати сърдечно от мадона Ермелина и другите дами. После мъжете, а наравно с тях и жените били нагостени както подобава на такъв богат пир, където всичко заслужавало най-голяма похвала с изключение на мълчанието, причинено от неотдавнашната скръб, що личала по черните дрехи на близките на Тедалдо; затова неколцина от присъствуващите порицали предложението на поклонника да се устрои този пир — нещо, което той веднага доловил. И когато дошло време (както си бил намислил от преди), той станал, докато другите все още продължавали да ядат плодове, и рекъл: „За да бъде весело, на тоя пир му липсва само Тедалдо, когото ще ви покажа сега, тъй като вие не можахте да го познаете, въпреки че се намира непрекъснато сред вас.“

Като казал това, той съблякъл поклонническите си одежди и останал само по една дреха от зелена коприна. Всички втренчили поглед в него с най-голямо изумление и дълго го разглеждали, преди някой да се реши да повярва, че това наистина е Тедалдо.

Тедалдо забелязал това и започнал да им разказва надълго и нашироко за роднините, за разни случки в техния род, за собствените си патила. Тогава братята му и останалите мъже се разплакали от радост и се втурнали да го прегръщат и целуват; последвали ги и дамите — чужди и близки — всички с изключение на Ермелина. Тогава Алдобрандино я запитал: „Какво става, Ермелино? Защо и ти не поздравиш Тедалдо, както направиха останалите дами?“ А дамата отвърнала пред всички: „Уверена съм, че никоя от тук присъствуващите дами не би искала да го приветствува с по-голяма охота, отколкото аз. Та нали съм му задължена повече, отколкото който и да е друг, защото благодарение на неговата помощ ти се върна при мен. Но непристойните слова, изречени в дните, когато ние оплаквахме оногова, когото мислехме за Тедалдо, ме карат да се въздържам.“

Алдобрандино възразил: „Хубава работа! Нима мислиш, че ще повярвам на тия, дето лаят? Полагайки усилия за моето спасение, той доказа, че това е лъжа; а ти знаеш много добро, че аз никога не съм давал ухо на подобни приказки; стани колкото се може по-скоро и иди да го прегърнеш.“

Дамата, която само това чакала, побързала да се подчини на мъжа си, надигнала се от мястото си, целунала Тедалдо, както направили в останалите, и го поздравила. Великодушието на Алдобрандино се поправило и на братята на Тедалдо, и на всички присъствуващи там мъже и жени; то помогнало да бъде заличена всякаква вражда, възникнала у някои по причина на предишните слухове.

След като всички поздравили Тедалдо най-радостно, той сам смъкнал от братята си черните дрехи и траура от своите сестри и снахи и поискал да им донесат веднага други дрехи. Те се преоблекли и всички захванали да пеят, да играят и да се веселят; така пирът, започнал с мълчаливо начало, завършил с шумен край. После всички вкупом, както били в най-весело настроение, отишли в дома на Тедалдо, където седнали да вечерят; и там продължили празненството и през следващите дни.