Декамерон

Жената стояла с наведена глава, не знаела как да му откаже, но и да се съгласи, не искала — струвало й се, че няма да е прилично; като видял, че тя го изслушва и се колебае какво да отговори, абатът си рекъл, че работата е опечена наполовина, затова прибавил към предишните си слова толкова много увещания, че още преди да завърши, успял да й втълпи, че ако тя постъпи така, няма да има нищо нередно; затова жената му отвърнала свенливо, че е готова да изпълни всякакво негово нареждане, но не преди Ферондо да отиде в чистилището. Абатът останал много доволен от това и рекъл: „Така ще наредим работата, че веднага да попадне там; от вас искам само да го накарате утре или други ден да ми дойде на гости.“ След тия думи той спуснал в ръката й един прекрасен пръстен и я пуснал да си върви.

Зарадвана от подаръка, очаквайки да получи и други, жената се върнала при своите дружки, започнала да им разказва най-хубави неща за светостта на абата и, придружена от тях, се прибрала у дома си. След няколко дни Ферондо отишъл в абатството; щом го видял, абатът реч пил да го отправи веднага към чистилището и потърсил някакъв чудодеен прах, който бил получил някога от един принц в Изтока; принцът твърдял, че същия прах употребявал и Стареца от планината, когато искал да приспи някого, за да го отведе и своя рай или да го изведе оттам, и че точи прах, погълнат в по-голямо или но малко количество, така приспива (за по-дълго или по-кратко време, по без никаква вреда) всеки, който го вземе, че докато му действува, никой не би могъл да каже, че този човек е жив. И така, докато се намирали в килията му, където все още царял полумрак, без Ферондо да забележи, абатът отсипал в една чаша с вино толкова прах, колкото било необходимо, за да приспи някого за три дни, накарал го да изпие виното, а след това го отвел в манастирския двор, където заедно с неколцина други монаси взел да се забавлява с глупостта на селянина.

Не минало много време и прахът почнал да действува: Ферондо изведнъж бил обзет от толкова дълбок и крепък сън, че заспал, както стоял прав; а след като заспал, тупнал на земята. Абатът се престорил на изплашен от станалото, накарал да му отпуснат пояса, да донесат студена вода и да му напръскат лицето, да приложат и много други средства за свестяване, защото уж предполагал, че Ферондо е припаднал и изгубил съзнание или загдето е пил, или загдето е ял нещо; ала когато и абатът, и монасите видели, че въпреки всичко селянинът не идва на себе си, опипали пулса му и като разбрали, че е съвсем безчувствен, решили, че е умрял; пратили хора да известят за случилото се жена му и неговите роднини; те дошли веднага, пооплакали го, а после абатът наредил да го сложат така, както бил облечен, в един гроб. Като се прибрала, жената заявила, че няма никакво намерение да се разделя от детето, което била родила от мъжа си; останала си в къщата и започнала да възпитава сина си и да управлява имота, който дотогава принадлежал на Ферондо.

През нощта абатът и един болонски монах, негов доверен човек, който пристигнал същия ден от Болоня, станали тихо, без да ги усети някой, извадили Ферондо от гроба и го преместили в една пещера, където хвърляли за наказание провинилите се монаси и където било тъмно като в рог; те съблекли дрехите на Ферондо, нахлузили му монашеско расо, положили го върху купчина слама и го оставили да лежи, докато дойде на себе си. Болонският монах, когото абатът научил какво да прави, като му заръчал да не казва никому ни думица, останал да чака Ферондо да се съвземе. На следния ден абатът, придружен от неколцина монаси, отишъл в дома на жената, уж да я посети; тя го посрещнала опечалена, облечена в черно, а той я утешил с нежни слова и й прошепнал да изпълни обещанието си. Като видяла, че е свободна и няма кой да й пречи — ни Ферондо, ни който и да е друг, и като зърнала още един хубав пръстен на ръката на абата, тя отвърнала, че е готова; двамата се разбрали той да дойде при нея през нощта.

И тъй, щом се мръкнало, абатът се преоблякъл в дрехите на Ферондо и придружен от монаха, отишъл при жената, спал с нея чак до сутринта, изпитвайки най-голямо удоволствие и наслада, а после се прибрал в манастира; заради това занимание абатът често минавал по същия път, а хората, които понякога го срещали на отиване или на връщане, мислели, че това е Ферондо, блуждаещ из тия краища за покаяние; и затуй се посели какви ли не приказки между невежите и прости селяни, които неведнъж разправяли за това и на съпругата на Ферондо, а тя знаела много добре каква била работата.