Декамерон

На следния ден призори Ферондо се събудил, забелязал, че през някаква пролука в гроба прониква светлина, каквато той не бил виждал цели десет месеца, сторило му се, че е жив и веднага се развикал: „Отворете! Отпорете!“ Заедно с: това почнал силно да натиска с глава капака, поотместил го малко и понеже капакът не бил кой знае колко тежък, Ферондо се понапъпал и го повдигнал; и същото време монасите, които току-що били прочели утринната си молитва, изтичали натам, познали гласа на Ферондо, пилели го, че се измъква от гробницата, наплашили се от необичайното събитие и хукнали презглава прано при абата.

А той се престорил, че току-що е довършил своите молитви, изправил се и рекъл: „Чеда мои, не се бойте, вземете кръста и светената вода и елате с мен да видим заедно какво е благоволило да ни разкрие Божието всемогъщество.“ Така и направили. В това време Ферондо вече успял да се измъкне от гробницата, бледен като платно, понеже прекарал толкова време, без да зърне небето; щом съзрял абата, той побързал да се хвърли в краката му и изхлипал: „Отче, както ми бе открито, вашите молитви, а така също и молитвите на свети Бенедикт и на моята съпруга, са помогнали да се избавя от мъките на чистилището и са ме възвърнали към живота, за което моля всевишния да ви дари с дълъг живот и с всичко най-добро нине и во веки веков.“ Абатът отвърнал: „Слава на всемогъществото Божие! Хайде, синко, след като Бог отново те върна при нас, иди и утеши жена си, която, откакто ти напусна земния живот, по цял ден плачеше. И отсега нататък бъди приятел и слуга на бога.“ Ферондо отвърнал: „Отче, същото ми казаха и отвъд затова оставете на мен: щом я зърна, веднага ще почна да я целувам — толкова много я обичам.“

Като останал сам с монасите, абатът изразил голямото си изумление от станалото и наредил най-смирено да изпеят „Господи помилуй.“ Ферондо се върнал в селото си, но всички бягали, щом го зърнели, както човек бяга от най-страшните неща; а той ги викал и твърдял, че е възкръснал. Жена му също се страхувала от него; но след това хората се поуспокоили, уверили се, че наистина е жив и почнали да го разпитват за какво ли не; а той сякаш бил станал по-мъдър и отговарял на всички, съобщавал им вести за душите на техните близки, после съчинил какви ли не басни за устройството на чистилището и разказал пред всички за откровението, което получил чрез устата на архангел Гавраила, преди да възкръсне. Така той се прибрал в къщи при своята съпруга, започнал отново да управлява имота си, а жена му — както той си въобразявал — забременяла от него; за щастие станало така, че за полагаемото се време (според глупците, разбира се, които са убедени, че жената носи детето точно девет месеца) тя родила момче, което било наречено Бенедето Феронди.

Завръщането на Ферондо и неговите разкази (тъй като почти всички били убедени, че той е възкръснал) увеличили безкрайно много славата за светостта на абата. А Ферондо, след като изял такъв бой заради своята ревност, се излекувал от нея, и както абатът обещал на жена му, престанал да я ревнува; жената останала доволна, заживяла с него най-честно, но щом можела да нареди никой да не я забележи, срещала се на драго сърце и с абата, който така добре и така старателно й помогнал, когато била в най-голяма нужда.

НОВЕЛА IX

Джилета Нарбонска успява да изцери френския крал от една фистула и срещу това пожелава да я омъжат за Белтрамо дьо Русийон; но след като се оженва за нея против волята си, обзет от негодувание, той заминава за Флоренция; там ухажва някаква девойка, ала вместо с нея спи с Джилета, която ражда от него две момчета; след това той обиква Джилета и я признава за своя съпруга.

.

След като Лаурета привършила своята новела, оставало да разказват още само кралицата и Дионео; но понеже не искала да наруши неговата привилегия, кралицата, без да чака подкана от дружината си, започнала весело така:

— След като чухме новелата на Лаурета, кой би могъл да разкаже друга, която така да ни хареса? Имахме поне щастие, че не бе първа, защото след нея нямаше да бъдат много новелите, дето щяха да ни се понравят; страхувам се, че ще стане същото и с тия, които предстоят да бъдат разказани до края на днешния ден. Все пак аз ще ви кажа една новела (хубава, или не), която ми се стори подходяща за предложената тема.