Декамерон

Когато Фиамета се събудила от нежната песен на птичките, които още от първия час на деня чуруликали весело из храстите, изтокът бил вече побелял, а лъчите на изгряващото слънце пръскали светлина по цялото наше полушарие; тя станала, наредила да извикат дамите и тримата младежи, спуснала се с бавна стъпка към полето и тръгнала да се разхожда по росната трева на ширналата се равнина, унесена в най-различни приятни разговори със своята дружина, докато слънцето се издигнало по-високо. А щом усетила, че слънчевите лъчи почнали да прижурят, тя се обърнала и тръгнала назад към салона; когато всички се прибрали, разпоредила се след приятната умора да се подкрепят с най-тънки вина и сладкиши, а после отишли да се разхождат из омайната градина в очакване на обеда. През това време предвидливият сенешал приготвил всичко, каквото било нужно, и щом станало време за обед, те изпели една стампита62

, прибавили и една-две балади и по даден от кралицата знак насядали радостни около трапезата, нахранили се добре, с най-весело настроение, и не пропуснали — според установения вече ред — да попеят и потанцуват под звуците на различни инструменти. После кралицата разпуснала дружината да си почине до определения за това час; едни се прибрали да поспят, други останали да се веселят в прохладната омая на градината. А щом минал деветият час, по волята на кралицата и съгласно установения ред всички се събрали при водоскока; Фиамета се разположила на почетното място, погледнала към Панфило, усмихнала се и му наредила той да сложи началото на новелите с благополучен край; Панфило на драго сърце се поставил на нейно разположение и започнал така.

НОВЕЛА I

Влюбвайки се, Чимоне поумняла и открадва своята любима Ифигения, която пътува по море; той бива затворен на остров Родос, но Лизимах го освобождава; двамата отвличат Ифигения и Касандра по време на сватбеното им празненство, забягнат в Крит, оженват се за тях и след време биват извикани да се завърнат по домовете си.

— Прелестни дами, аз прехвърлих през ума си не една и две новели, с които бих могъл да поставя началото на един изпълнен с веселие и забава ден, какъвто трябва да бъде днешният; по ще предпочета една от тях, тъй като тя има не само щастлива развръзка (което е и предмет на пашите разсъждения), а от пея ще разберете и колко са свещени и могъщи, и какво добро посят у себе си силите на любовта, които мнозина осъждат и хулят без всякакво основание, без сами да съзнават какво говорят; убеден съм, че всичко това ще ви достави най-голямо удоволствие, стига, разбира се, да не съм се излъгал в предположението си, че и вие сте влюбени.

И така, както ни се е случвало да четем в древните кипърски летописи, на остров Кипър живял мъж от най-благородно потекло, на име Аристип; що се отнася до мирски блага, той бил по-богат от всички сноп земляци и ако не му било писано да го сполети една голяма мъка, от него по-щастлив на тоя свят нямало да има. Ето каква била работата: той имал много синове, но един от тях, дето и по ръст, и по хубост, и по снажност превъзхождал всички останали младежи, бил почти смахнат и не можело да се очаква нищо добро от него; истинското му име било Галезо, но тъй като нито усилията на учителите, ни бащинските ласки, ни боят, който ядял от баща си, нито всякакви други опити не помогнали той да се научи на четмо и писмо и на добри обноски (напротив, отличавал се с груб и дрезгав глас, а държането му напомняло по-скоро животно, отколкото Човек), всички му викали на подбив Чимоне, което на техен език ще рече същото, каквото на нашия значи говедо. Бащата изпитвал неизмерима мъка заради тоя недъг, който съсипвал живота на сина му, и когато загубил всякаква надежда по отношение на него, за да не гледа постоянно пред себе си причината за своето терзание, пратил Чимоне да живее на село при неговите ратаи; а Чимоне много се зарадвал, понеже нравите и обноските на грубите, недодялани хора му допадали много повече, отколкото тия на гражданите. И така, Чимоне отишъл на село и се захванал със селската работа; не щеш ли, един ден по пладне, както се скитал от едно имение в друго с гегата си на рамо, навлязъл в буйно разлистила се зелена горичка (това се случило през месец май, а по-хубава от тая горичка нямало в целия край) и сякаш предвождан от съдбата, излязъл на обградена отвсякъде с високи дървета поляна; на единия й край бълбукал бистър, студен извор, а недалеч оттам върху зелената трева спяла красавица, облечена в такава прозрачна дреха, че тя почти не можела да скрие белоснежната й плът; само от кръста надолу тя била наметната с тънка бяла покривка, а в краката й, подобно на нея, спели две жени и един мъж — това били слугите на момичето.