Декамерон

И така, прелестни дами, какво друго бихме могли да добавим за Чимоне? Нищо с изключение на това, че възвишените добродетели, които небето вселило р тая благородна душа, били забутани от съдбата-завистница в най-затънтеното кътче на неговото сърце и били сковани и най-яки окови, които единствено любовта, бидейки по-силна от съдбата, успяла да разкъса и строши; а тъй като освен това любовта притежава и способността да пробужда задрямалите умове, тя изтласкала на бял свят и способностите на Чимоне, тънещи дотогава в най-дълбок мрак, показвайки по неоспорим начин от какво положение тя може да измъква подвластните ней души и накъде може да ги насочва, като осветлява със своите лъчи откриващия се пред тях път. Чимоне продължавал да обича Ифигения, но от време на време си позволявал известни волности (както впрочем влюбените често постъпват); въпреки това Аристип, който разбрал, че именно благодарение на любовта синът му от овен успял да стане човек, не само понасял най-търпеливо тия негови постъпки, ами го насърчавал да задоволява в това отношение всички свои желания. Но Чимоне, който не искал повече да го наричат Галезо, защото си спомнял, че Ифигения се обърнала тогава към него с неговото прозвище, пожелал да узакони по най-почтен начин своето увлечение и на няколко пъти провождал хора да питат Чипсео, бащата на Ифигения, дали ще му даде дъщеря си за жена; а Чипсео отвръщал неизменно все едно и също: че бил обещал дъщеря ги ни някакъв млад благородник от Родос, на име Пазимунд, и че нямал намерение да престъпи дадената мече дума.

По когато наближил денят, определен за сватбата на Ифигения, и женихът пратил да я вземат, Чимоне ги рекъл: „О, Ифигения, дойде време да ти докажа колко много те обичам. Благодарение на теб аз можах да стана човек; убеден съм, че ако бъдеш моя, сланата, която ще спечеля заради теб, ще засенчи сланата на който и да е от боговете; затова или ще бъдеш мои, или ще умра.“ И като рекъл, отсякъл: обърнал се тихомълком към неколцина млади благородници негови приятели — — с молба да му помогнат, наредил да приготвят тайно един кораб с всичко необходимо за морско сражение и излязъл в морето, за да причака кораба, който трябвало да откара Ифигения при нейния жених на остров Родос.

През това време, след като бащата на Ифигения оказал най-големи почести на приятелите на нейния жених, момичето се качило на техния кораб и те излезли в открито море, насочвайки се към Родос. Но Чимоне бдял най-зорко, на следния ден ги настигнал, застанал на носа на своя кораб и викнал колкото му глас държи към ония, дето били на кораба, с който пътувала Ифигения: „Спрете! Спуснете платната, иначе ще бъдете разгромени и потопени в морето!“ Но противниците на Чимоне изкарали всичкото си оръжие на палубата и се приготвили за бой, поради което Чимоне побързал да грабне една голяма желязна кука, запратил я с все сила към кърмата на родоския кораб, който се носел стремително напред, закрепил другия й край в носа на собствения си кораб, а после, без да дочака другарите си, скочил като лъв на кораба на родосците, сякаш не ги смятал за нищо; подтикван от любовта, той се нахвърлил върху враговете си с изваден нож, развъртял се с невиждана сила и почнал да ги мушка и поваля един след друг като овце.

Виждайки тая работа, родосци веднага сложили оръжие и викнали почти в един глас, че се предават: тогава Чимоне им рекъл; „Млади момци, аз излязох от Кипър, за да ви нападна с оръжие в ръка не от жажда за плячка, нито от омраза към вас; към подобна постъпка ме тласна нещо, чието притежание представлява за мен най-висшето благо на тоя свят, а на вас нищо няма да ви струва да ми го отстъпите по мирен начин; става дума за Ифигения, която обичам най-много от всичко; тъй като не успях да я получа от баща й с добро, мирно и тихо, любовта ми ме накара да я отнема от вас като враг, с оръжие в ръка; с други думи, аз искам да стана за нея същото, каквото се канеше да стане вашият Пазимунд; затова дайте ми я и си вървете с бога!“