Декамерон

Щом я зърнал, Чимоне се заковал на място, подпрял се на гегата си и се захласнал, без дума да продума, сякаш виждал жена за пръв път през живота си; в същия миг той усетил, че в загрубялото му сърце, където дотогава хилядите напътствия не били успели да събудят ни едно благородно чувство, трепнала някаква струна, за да подскаже на недодялания му дебелашки ум, че това е най-прекрасното създание, гледано някога от обикновен смъртен. И ето, че той започнал да оглежда постепенно всички части на тялото й, възхитил се от косата й, наричайки я златна, от челото, носа и устата й, от шията и ръцете й, а най-много се загледал във все още слабо изпъкналата й гръд; и като се превърнал от селяк в съдник на красотата, изведнъж изпитал непреодолимо желание да зърне нейните очи, затворени от дълбокия сън, и на няколко пъти му се приискало да я събуди, за да може да ги види. Но тъй като тя му се сторила несравнимо по-красива от жените, които бил виждал дотогава, Чимоне се усъмнил да не би девойката да е някаква богиня; и понеже все пак притежавал достатъчно разум, за да разсъди, че божествените създания заслужават повече уважение, отколкото земните, той се въздържал и решил да я почака сама да се събуди; па макар да му се струвало, че времето тече твърдо бавно, не се решавал да си тръгне, защото изпитвал никаква необикновена наслада.

Чакал, чакал, докато по едно време девойката, които се наричала Ифигения, се събудила преди слугите си, отворила очи, надигнала се и виждайки Чимоне да стърчи пред нея, подпрян на гегата, се смаяли и го запитала: „Чимоне, какво търсиш в гората по тома време?“ Чимоне бил известен на хората от цялата околност както но причина на неговата красота и нододяланост, така и по причина на благородното потечело и богатствата на баща му. Той не казал нищо и отговор на Ифигения, а щом видял, че тя отворила очи, втренчил поглед в тях и му се сторило, че те излъчват някаква особена нежност, която го изпълвала със сладост, каквато той за пръв път изпитвал. Девойката забелязала това и понеже си рекла, че като и гледа така втренчено, неговата грубост може да го накара да извърши насилие, с което да я опозори, викнала на слугините си да тръгват, станала и тя и казала на момъка: „Сбогом, Чимоне!“ Тогава Чимоне й отвърнал: „Аз ще дойда с теб.“ И въпреки че девойката не искала той да я придружава, понеже се бояла от него, не успяла да се отърве, докато той не и изпратил чак до дома й; после Чимоне отишъл при баща си и му заявил, че за нищо на света не иска повече да живее на село; бащата и близките му не се зарадвали никак на това негово желание, но нямало как — прибрали го и зачакали дано разберат какво го е накарало да промени решението си.

И така, това, което дотогава никаква наука не успяла да стори със сърцето на Чимоне, сторила го стрелата на Амур, прониквайки там чрез красотата на Ифигения: за кратко време момъкът започнал да мисли и разсъждава за най-голямо удивление и на баща си, и на близките си, и на всички, дето го познавали. Най-напред поискал от баща си да му даде същите дрехи и украшения, каквито носели и неговите братя — нещо, което бащата сторил с най-голямо удоволствие. След това почнал да общува с младежи все от знатно потекло, видял какви трябва да бъдат обноските и държането на благородните мъже, и най-вече на влюбените, затова изпървом, за кратко време и за най-голямо изумление на всички, не само се научил на четмо и писмо, ами станал най-личен измежду всички просветени люде, а после (все поради любовта, що изпитвал към Ифигения) не само превърнал своя груб и дрезгав селяшки глас в най-изящен и присъщ на всеки гражданин, ами станал и най-вещ по музика и пеене, най-изкусен и смел ездач и познавач на военното дело както по море, така и по суша. Но за да не изброявам в подробности всички негови достойнства и добродетели, ще ви кажа накратко, че още преди да изтече четвъртата година от деня на първото му влюбване, Чимоне станал най-приятният, най-добре възпитаният и с най-възвишени добродетели и достойнства младеж измежду всички млади мъже на Кипър.