Декамерон

И така, уважаеми дами, не много отдавна в Романя живял един достопочтен и благовъзпитан рицар, на име Лицио ди Валбона; случило се така, че когато бил вече в напреднала възраст, неговата съпруга, мадона Джакомина, му родила дъщеря, която, като пораснала, станала най-красивото и прелестно момиче в целия край; понеже била едничка на баща и майка, двамата много я обичали, гледали я като писано яйце и я пазели най-грижливо, надявайки се да я омъжат за човек от много знатен род. Не щеш ли, в дома на месер Лицио много често дохождал един красив и добре сложен младеж, от рода Манарди да Бретиноро, на име Ричардо; месер Лицио и жена му толкова били свикнали с него, че го имали като син и му имали пълно доверие. А Ричардо, след като видял не един и не два пъти тяхната дъщеря хубавица, която била с най-изящни и похвални нрави и обноски и била станала вече мома за женене, се влюбил пламенно в нея, но успял да запази любовта си в най-строга тайна. Девойката обаче забелязала тая работа, не се и опитала да избегне стрелите на любовта и му отвърнала със същото; Ричардо много се зарадвал, неведнъж се канел да си поговори с нея, но все не го правел, защото се стеснявал; най-сетне един ден се престрашил и издебвайки сгоден момент, й казал следното: „Катерина, моля те, не ме карай да умра от любов.“ Девойката тозчас отвърнала: „Дано се смили Господ ти мен да не умориш.“ При този отговор Ричардо изпитал, голяма радост, вдъхнал си смелост и продължил: „Аз никога няма да те лиша от нищо, което ти е мило и драго, но ти трябва да намериш начин да спасиш живота и на двама ни.“ Девойката забелязала: „Ричардо, ти виждаш как ме пазят, затова не знам как би могъл да идваш при мен; ако измислиш нещо, което аз мога да сторя, без да си навлека срам, кажи ми — ще го направя.“ Ричардо нали бил мислил по тоя въпрос, предложил тозчас следното: „Мила моя Катерина, не виждам друг начин, освен да спиш или да излизаш на оня балкон, дето гледа към градината на баща ти; ако знам, че през нощта ще те намеря там, ще се опитам на всяка цена да се кача при теб, въпреки че е доста високо.“ Тогава Катерина отвърнала: „Стига да имаш смелостта да дойдеш, аз вярвам, че ще ми позволят да спя там нощем.“ Ричардо заявил, че е готов, след това двамата се целунали веднъж (и то набързо) и се разделили.

На следния ден (това се случило към края на май) девойката почнала да се оплаква на майка си, че предната нощ не могла да спи поради голямата горещина. Майка й се учудила: „Каква ти горещина бе, дъще? Времето не е никак горещо.“ Катерина възразила: „Майко, вие би трябвало да добавите «според мен» и тогава казаното от вас може би щеше да отговаря на истината; но не трябва да забравяте, че младите момичета са с много по-гореща кръв, отколкото старите жени.“ Тогава жената рекла: „Права си, дъще моя, но аз не мога да правя така, че времето да става по-топло или по-студено, както може би желаеш; човек трябва да приема и понася времето такова, каквото е; тази нощ може би ще бъде по-хладно и ще успееш да се наспиш.“

Катерина възразила: „Де тоя господ! Но кога е било нощите да стават по-прохладни, колкото повече се приближава лятото?“ Тогава майка й я запитала: „Добре де, какво искаш да направим?“ Катерина веднага отвърнала: „Стига вие двамата с баща ми да нямате нищо против, аз бих си поставила един малък креват на балкона, дето е до стаята на баща ми и гледа към градината; там хем ще ми бъде прохладно, хем ще слушам песента на славея и ще спя много по-добре, отколкото във вашата стая.“ Майката казала: „Не се тревожи, дъще, ще поговоря с баща ти, пък каквото той отсъди.“ Когато жена му предала желанието на неговата дъщеря, месер Лицио ди Валбона, бидейки вече стар и може би поради тая причина — и доста упорит, се сопнал: „Какъв е тоя славеи, дето тя иска да й пее, та да може да заспи? Аз ще я накарам да заспи под песента на щурците!“ След като узнала какво казал баща й, Катерина се ядосала, поради което (а не от горещината) не спала цяла мощ, не дала и на майка си да спи, оплаквайки се непрекъснато уж от голямата горещина.

На сутринта майката отишла при месер Лицио и му рекла: „Месер, вие не обичате нашата дъщеря; какво ще ви стане, ако й разрешите да спи на балкона? Цяла нощ не е мигнала, цяла нощ се е мятала; защо се чудите, че й се искало да слуша как пее славеят? Та нали е още малка? А младите обичат всичко, което е като тях.“ При тия нейни думи месер Лицио рекъл: „Добре, пригответе й там някакво легло, окачете около него една завеса и нека си спи и слуша славея колкото си ще.“