Декамерон

Щом узнала това, девойката побързала да нареди да й поставят легло на балкона и тъй като се канела да легне там още същата вечер, почакала да мине Ричардо и както се били уговорили, дала му знак, от който той разбрал много добре какво следвало да направи. А месер Лицио, като чул, че дъщеря му си легнала, затворил вратата на стаята към балкона и заспал. Ричардо почакал да се приберат и да си легнат и щом всичко утихнало, опрял една стълба о стената, покатерил се, после се хванал за издатините на някаква друга стена и макар и с голяма мъка и опасност да не падне, успял да се добере до балкона, където девойката го приела, без да вдига шум, но с най-голяма радост; двамата се нацелували до насита, после си легнали и се наслаждавали един на друг почти цяла нощ, като карали славея често да пее. И тъй като нощите били кратки, а удоволствието — голямо, те не усетили приближаването на деня и както се били сгорещили от времето и от забавната игра, заспали голи-голенички; Катерина била прегърнала с дясната си ръка Ричардо, а с лявата го била хванала за оная работа, която вие особено много се срамувате да споменавате в мъжко общество.

Двамата спели дълбоко, а щом съмнало, месер Лицио станал, спомнил си, че дъщеря му излязла да спи на балкона, отворил тихичко вратата и си рекъл: „Я да видя аз как славеят е приспал Катерина.“ Тръгнал на пръсти, повдигнал завесата около леглото и видял и двамата, които продължавали да спят голи, както вече споменахме; като се уверил, че това наистина е Ричардо, месер Лицио се измъкнал тихичко и побързал да отиде в стаята на жена си, събудил я и казал: „Ставай, жено, ела да видиш дъщеря си, толкова обича славея, че го е хванала и не го пуска от ръката си.“ Жената се зачудила: „Как е възможно такова нещо?“ Месер Лицио отвърнал: „Ако побързаш, ще видиш.“ Жената се облякла набързо и тръгнала след месер Лицио; а като стигнали до леглото и повдигнали завесата, мадона Джакомина могла да се увери със собствените си очи, че дъщеря й наистина е хванала и държи здраво славея, чиито песни толкова много желаела да чуе. Жената се почувствувала ужасно обидена от Ричардо, задето така я измамил, наканила се да викне, та да му даде да се разбере, но месер Лицио й казал: „Слушай, жено, ако държиш на моята обич, да не си посмяла дума да кажеш; бъди сигурна, че щом Катерина го е хванала, Ричардо ще си остане при нея. Той е момък от богат и знатен род, сродим ли се с него — само полза ще имаме; и ако желае да се измъкне оттук здрав и читав, ще трябва първо да се сгоди за нея; ще излезе, че вместо в чуждата е вкарал славея в собствената си клетка.“ Като видяла, че съпругът й не се разтревожил ни най-малко от станалото, жената се поуспокоила, после си казала, че дъщеря й е прекарала приятно нощта — хем е успяла да си почине като хората, хем да хване славея, и затуй млъкнала.

Малко след това Ричардо се събудил, видял, че е съмнало, помислил си, че е загубен и разбудил Катерица с думите: „Ах, душо моя, какво ще правим сега? Вече с съвсем светло, а аз съм още тук!“ Тогава месер Лицио пристъпил, повдигнал завесата и казал: „Все някак що се оправим.“ Щом го видял, Ричардо си глътнал езика, после се надигнал, седнал в леглото и почнал да се моли: „Госцодарю, за бога, смилете се над мен! Съзнавам, че постъпих нечестно, като последен злодей, затова заслужавам да бъда наказан със смърт; правете с мен каквото искате, но все пак ви моля; пощадете ме, не ме убивайте!“ Месер Лицио отвърнал: „Ричардо, обичта ми и доверието ми към теб не заслужаваха да ми отвърнеш о такова нещо; но каквото станало, станало; да постъпиш така, те е накарала твоята младост; за да спасиш себе си от смърт, а мен — от позор, вземи Катерина за твоя законна съпруга, та, както е била твоя тази нощ, твоя да си остане, докато е жива. Направиш ли така, хем себе си ще спасиш, хем с мен ще се сдобриш; откажеш ли — Бог да ти е на помощ.“