Декамерон

Добре, ама привечер от полето били пристигнали неколцина ратаи на Пиетро — трябвало да му донесат някои работи — и вкарали магаретата си в обора до навеса, без да ги напоят; по едно време едно магаре ожадняло много, успяло да се изскубне от юлара, излязло от обора и тръгнало да души навсякъде, търсейки вода; по тая причина станало така, че магарето стъпило върху коша, под който бил захлупен младежът; а тъй като младежът трябвало да лежи по очи — нямало как иначе, — пръстите на едната му ръка се подавали изпод коша; за зла участ (или за беда, ако щете) магарето го настъпило по пръстите, младежът усетил силна болка и изпискал. Пиетро чул вика и разбрал, че тая работа става у дома му, затова излязъл от стаята и тъй като оня продължавал да охка (понеже магарето го било настъпило здраво и не отмествало крака си), запитал: „Кой е там?“ После изтичал към коша, повдигнал го и видял младежа, който освен че усещал силна болка в настъпената от магарето ръка, започнал и да трепери от страх да не би Пиетро да му направи нещо. Пиетро пък познал момъка, когото отдавна гонел, за да задоволи своя порок, и го попитал: „Какво търсиш тук?“ Младежът не му отговорил, само го молел да не му стори зло. Тогава Пиетро му рекъл: „Стани, не бой се, нищо лошо няма да ти направя; кажи само как попадна тук, защо си дошъл в моя дом?“ Младежът му разказал всичко; радостта на Пиетро от тая среща била толкова голяма, колкото била уплахата, обзела жена му; затова той хванал младежа за ръка и го повел към стаята, където съпругата му го очаквала, треперейки от ужас. Пиетро седнал срещу нея и й казал: „Преди малко ти хулеше и проклинаше жената на Ерколано, и викаше, че трябвало жива да я изгорят, задето позоряла всички ви; защо не каза същото за себе си? Ако ли пък не си искала да говориш за себе си, как имаше смелостта да хулиш жената на Ерколано, като знаеше че и ти си сторила същото като нея? Знам аз, че не за друго си го направила, ами само защото всички жени сте от един дол дренки, та все гледате да прикривате собствените си грехове с чуждите. Дано небето прати огън да изгори всички ви, изчадия мръсни!“

Като видяла, че тоя път Пиетро няма да й стори нищо лошо (само дето я наругал) и след като усетила, че е предоволен, задето в ръцете му е попаднал тоя красив момък, тя се посъвзела от страха и отвърнала: „Сигурна съм, че ти наистина желаеш небето да прати огън, та да изгори всички нас, защото ти бягаш от жените като куче от тояга; но ей, на, заклевам ти се в кръста господен, че твоята няма да я бъде! Аз бих си поприказвала на драго сърце с теб, за да разбера от какво се оплакваш; не бих имала нищо против, ако речеш да ме сравняваш с жената на Ерколано, тая стара лицемерка, дето се преструваше на светица; тя получава от него всичко, каквото пожелае, и той я обича така, както мъжът трябва да се отнася към жена си; но аз не мога да се похваля с подобно нещо. Вярно е, че ти се грижиш, и то добре, да не ходя гола и боса, но я ми кажи как се грижиш за другите ми нужди, колко време не си спал с мене? Аз бих предпочела да ходя парцалива и боса, стига ти да беше мъж на място в леглото, отколкото да притежавам всички тия неща, а ти да се отнасяш с мен, както се държиш сега. Пиетро, разбери най-после, че и аз съм жена като всички други, че ми се ще същото, каквото искат другите жени; затова не бива да ме кориш, че искам сама да си доставя онова, което ти не ми даваш; и все пак, макар и малко, грижа се за твоята чест, като не се събирам с разни дрипльовци и някакви си там коняри“.

Пиетро разбрал, че ако продължават така, може и цяла нощ да се карат, затова й рекъл с пренебрежение: „Жено, престани! Ще бъдеш задоволена. А сега бъди така любезна и ни донеси нещо за хапване, защото, както ми се струва, и тоя младеж, подобно на мен, отдавна не е слагал залък в устата си.“ Жена му отвърнала: „Вярно е, че той не можа да хапне нищо, защото тъкмо бяхме седнали да вечеряме, и ти се върна.“ Пиетро казал: „Добре, добре. Дай ни да похапнем, а после така ще наредя работата, че да няма от какво да се оплакваш.“

Виждайки, че мъжът й се е успокоил, жената станала и се разпоредила да сложат отново трапезата и да поднесат приготвената от нея вечеря, след което си хапнала в най-добро настроение със своя съпруг-негодник и с младежа. А какво станало по-нататък, какво направил Пиетро, след като се навечеряли, за да бъдат доволни и тримата — виж, това не си спомням; знам само, че на следната утрин младежът бил изпратен чак до площада, недоумявайки какво повече е бил през изтеклата нощ — мъж или жена. Затова, мили мои дами, искам да ви кажа следното: направят ли ти нещо, и ти отвърни със същото; ако не можеш, не забравяй да си го върнеш при първата възможност, та да не оставаш длъжен никому.