Декамерон

Докато слушали приказките на Каландрино, Бруно, Буфалмако и Нело едва се сдържали да не прихнат от смях, но магистър Маймун109 така се смеел, че човек можел да преброи всичките му зъби. Най-сетне, когато Каландрино почнал да моли лекаря да му даде съвет и да му помогне, магистърът рекъл: „Каландрино, не се бой! Слава Богу, че разбрахме навреме какво ти е, ще те оправя за няколко дни, и то много лесно, само че ще се наложи малко да се поохарчиш.“ Каландрино изпъшкал: „За бога, магистре, на всичко съм съгласен, само да ми помогнете! Имам двеста лири, с които мислех да си купя имение, ако ви трябват, вземете ги всичките, само и само да не трябва да раждам, защото не знам какво ще правя; чувал съм аз каква олелия вдигат жените, преди да родят, въпреки че оная рабска, през която правят това, е много голяма; а аз, усетя ли такава болка, ще умра, преди да съм родил.“ — „Не се тревожи — отвърнал лекарят, — аз ще ти приготвя една дестилирана отвара, и сладка, и приятна на вкус, която ще те оправи за три дни и ти отново ще се чувствуваш като риба във вода; но после ще трябва да си опичаш ума и да гледаш да не вършиш такива глупости. За отварата ще са необходими три чифта хубави угоени петли, а за другите неща ще дадеш на някого от тримата пет лири, за да купи каквото трябва; кажи им да донесат всичко в аптеката, а аз ти се заклевам, че още утре ще ти пратя дестилираната отвара, от която ти ще трябва да пиеш по една голяма чаша наведнъж.“ Като чул това, Каландрино рекъл: „Магистре, нека бъде както вие казвате!“ После дал на Бруно пет лири, дал му пари и за три чифта угоени петли, като го помолил да му услужи и да свърши тая работа.

Щом си отишъл, лекарят наредил да приготвят някаква отвара и я пратил на Каландрино, А Бруно купил петлите и каквото било необходимо за угощението, след което и той, и другарите му хубаво си похапнали. Каландрино пил отварата три дни поред, а после лекарят, придружен от тримата другари, го навестил, опипал пулса му и рекъл: „Каландрино, ти си вече напълно здрав, в това няма никакво съмнение; можеш да си гледаш работата, няма от какво да се страхуваш, няма защо да стоиш повече в къщи.“

Каландрино се зарадвал и тръгнал да си гледа работата, като почнал да хвали където свари отличното лечение на магистър Симоне, който за три дни го избавил от бременност. А Бруно, Буфалмако и Нело останали много доволни, задето успели да се подиграят със скъперничеството на Каландрино, но мона Теса, която се досетила каква е работата, се карала много на мъжа си за станалото.

НОВЕЛА IV

Синът на месер Фортариго, на име Чеко, изгубва на комар в Бонконвенто всичките си неща заедно с парите на Чеко — сина на месер Анджулиери; после, както е по риза, го подгонва и се развиква, че оня го бил ограбил, накарал селяните да го хванат, облича неговите дрехи, яхна коня му и си тръгва, като го оставя по риза.

Цялата дружина се запревивала от смях, като чула какво разправял Каландрино за жена си, а когато Филострато млъкнал, по волята на кралицата Неифила започнала:

— Достойни дами, ако на хората им беше по-лесно да показват пред другите своя разум и своите добродетели вместо глупостта и пороците си, мнозина напразно биха се мъчили да сдържат словата си; това пролича ясно и от глупостта на Каландрино, за когото никак не е било нужно да разказва на всички за тайните удоволствия на жена си, за да се излекува от болестта, от която, по причина на своята простотия, си въобразявал, че страда. Това обаче ме накара да си припомня една съвсем противоположна случка и по-точно как коварството на един човек се оказало по-силно от благоразумието на друг за срам и във вреда на последния; и аз бих желала да ви разкажа именно тая случка.