Декамерон

Докато го слушал, Анджулиери се отчаял още повече, особено като виждал как хората, дето се били струпали наоколо, го гледали, сякаш били уверени, че не Фортариго е изиграл на комар парите на Анджулиери, ами че Анджулиери държи в себе си Негови пари. Тогава Анджулиери се сопнал: „Какво ме интересува твоята дреха, обеснико, дано увиснеш на въжето! Ти не само че ме ограби и изигра на комар всичките ми пари, ами ми пречиш да си тръгна и отгоре на това си седнал да ми се подиграваш.“ Но Фортариго продължавал да си държи на своето, сякаш тия слова не се отнасяли до него и казал: „Хайде, защо не искаш да ми позволиш да спечеля тия три гроша? Нима не вярваш, че отново ще ти ги дам назаем? Хайде, направи го заради мен, какво толкова си се разбързал? И без това до довечера все ще стигнем до Торениери. Хайде, изтърси си кесията: и цяла Сиена да обърнеш, пак няма да намериш друга дреха, която така да ми отива, както тая. А аз взех, че я заложих за някакви си трийсет и осем гроша, пък тя струва четирийсет, че и повече. Не го ли направиш, ще ми причиниш двойна загуба.“

Анджулиери бил безкрайно огорчен от тоя човек, дето не само го ограбил, ами се и опитвал да го задържи с празните си дрънканици, затова нищо не му отвърнал, обърнал коня си и тръгнал по пътя към Торениери. Но Фортариго хукнал подире му така, както бил по риза, защото му хрумнала зла мисъл; и тичал след него цели две мили, молейки му се все за дрехата; а когато Анджулиери подкарал коня си още по-бързо, за да отърве слуха си от тая досада, Фортариго видял някакви селяни, които работели в една нива край пътя, малко по-надолу от мястото, където се намирал Анджулиери, и веднага се развикал: „Дръжте го, дръжте го!“ Селяните се втурнали, кой с лопата, кой с мотика, и преградили пътя на Анджулиери; и понеже предположили, че той е ограбил другия, дето викал и тичал след него само по риза, побързали да го спрат и задържат. Анджулиери напразно се опитвал да им обясни кой е и какво му се е случило — нищо не помагало. В това време Фортариго довтасал и викнал с намръщено лице: „Не знам какво още ме сдържа да не те убия, безчестни крадецо неден, дето си хукнал с моите вещи.“ После се обърнал към селяните и продължил: „Синьори, вижте само в какъв вид ме остави тоя човек в странноприемницата, след като изгуби на комар всичко, каквото притежаваше. Но сега мога да кажа, че с Божия и ваша помощ успях поне това да си върна, за което ще ви бъда вечно благодарен.“

Анджулиери също се опитал да каже нещо, но никой не обърнал внимание на словата му. Фортариго го смъкнал от седлото с помощта на селяните, съблякъл го, облякъл неговите дрехи, яхнал неговия кои, оставил Анджулиери бос и по риза, а той се върнал в Сиена и почнал да разправя наляво и надясно, че е спечелил на комар и коня, и дрехите на Анджулиери. А пък Анджулиери, който се надявал да се представи пред кардинала като богат човек, се завърнал и Бонконвенто беден и по риза и от срам не посмял да се прибере веднага в Сиена; дали му назаем дрехи, той ги облякъл, възседнал крантата на Фортариго и отишъл при един свои роднини в Корсиняно, където останал да живее, докато баща му не му помогнал.

Ето как ялата хитрост на Фортариго попречила на добрите намерения на Анджулиери, въпреки че когато дошло време, той не оставил ненаказана.

НОВЕЛА V

Каландрино се влюбва в една девойка, а Бруно му написва някакво заклинание, като го уверява, че щом докосне с него девойката, тя веднага ще тръгне подире му; жена му обаче го залавя и Каландрино си има с нея тежка и неприятна разправия.

Когато кратката новела на Неифила завършила и дружината я отминала, без кой знае колко да се смее или разсъждава, кралицата се обърнала към Фиамета, заповядвайки й да продължи; Фиамета отвърнала весело, че ще го стори на драго сърце и започнала:

— Любезни дами, предполагам да ви е известно, че колкото и да се говори за едно нещо, то може и занапред да се нрави все така, че дори и повече, стига този, дето е пожелал да разказва за него, да съумее да избере за целта и подходящо място, и подходящо време. Поради това, имайки предвид защо сме се събрали — ние сме тук не за друго, а за да се веселим и забавляваме, — аз съм на мнение, че и мястото, и времето са подходящи за всичко, що може да ни донесе разтуха и удоволствие; и ако ще да е разказвано дори хиляда пъти, то не може да не ни забавлява, макар и да го повторят още толкова пъти. Затова, въпреки че тук се говори много за деянията на Каландрино, аз, като си припомних какво каза неотдавна Филострато — а именно, че всички дела на тоя човек са смешни, — се осмелявам да добавя още една новела към вече разказаните; ако преди или сега бих пожелала да се отклоня от действителната случка, аз бих могла да съчиня и разкажа тази новела с други имена; но тъй като при разказа отклонението от действителността намалява твърде много удоволствието на слушателите, изхождайки от изказаните по-горе съображения, аз ще ви я разкажа така, както е станала.