Десетата зала

нервен? Имаше цели легиони бивши приятелки. Когато случайно или не му се случваше да се

срещне с някоя стара тръпка, това обикновено ставаше много леко и непринудено. Но тази

сутрин, докато седеше на бюрото и пиеше кафето си, Люк чувстваше мъчителна пустота.

Годините на тяхната връзка изглеждаха далечни и избледнели като стара осветена снимка.

Спомняше си доста ясно някои неща, предимно свърза ни с външния ѝ вид, дори с начина, по

който се усмихваше, но беше забравил други и най-вече как точно си беше тръгнала.

Винаги робиня на точността, тя пристигна сред първите и когато Пиер почука на вратата

и му каза, че Сара Мелъри е тук, Люк усети трепет в стомаха, сякаш бе някакъв развълнуван

ученик.

Тя изглеждаше дребна, лека и прелестна.

Освен това неспокойна и хладна. Личеше си по принудената усмивка, в която бяха извити

устните ѝ с цвят на праскова. Поздрави я и я целуна официално по бузите, сякаш никога не са

били близки. Кожата ѝ бе фина, почти прозрачна и отдолу прозираха розовите капиляри. Преди

да се дръпне, Люк долови аромата на косата ѝ. Нямаше химикали; миризмата бе чисто нейна и

той си спомни как на времето се забавляваше, като махаше шнолата ѝ и светлокестенявата коса

се посипваше по гърдите ѝ, а Люк заравяше лице в копринената мекота.

– Изглеждаш добре - рече той.

– Ти също.

Сара определено имаше свой стил. Беше превърна ла мъжкото кожено рокерско яке в

женско благодарение на тюркоазения копринен шал, който отговаряше на цвета на очите ѝ.

Велурената ѝ пола и високите до прасците ботуши прилепваха плътно по стройните ѝ крака.

– Как мина полетът ти?

– Съвсем нормално. - Тя се огледа. - Мога ли да оставя багажа си някъде?

Люк крачеше из кръга и я чакаше да излезе от караваната. Обедното слънце бе ярко, но

през този сезон не успяваше да стопли много земята. Сара не се бе преоблякла и това го

зарадва. Изглеждаше добре, точно като онази Сара, която бе познавал преди.

– Караваната става ли? - попита той.

– Била съм и на доста по-лоши места.

– Но пък за сметка на това имаме добро финансиране.

– Така чувам.

Люк се усмихна и посочи към манастира.

– Искам да ти покажа оригиналния ръкопис, преди да са пристигнали останалите.

Абат Мено с радост извади за пореден път книгата от кутията от палисандрово дърво на

бюрото му. Възрастният монах обаче като че ли се смути от красотата на Сара и побърза да

излезе с извинението, че трябва да води обедната молитва.

След като останаха сами, двамата седнаха на обърнатите един срещу друг столове. Люк

гледаше как Сара обръща страниците и се наслаждаваше на всяко повдигане на вежда и

промяна на изражението. Тя държеше книгата в скута си. Тясната пола благоприлично съби-

раше краката ѝ.

Накрая Сара вдигна очи.

– Всичко това е наистина необикновено - рече.

– Както го представих ли?

Тя кимна.

– И още ли не си я превел?

– Работим по въпроса. Какво ще кажеш за растенията?

– Донякъде са стилизирани. Не са точно camera lucida1. Имам някои идеи, но засега ще ги

задържа за себе си. Искам първо да видя пещерните рисунки. Става ли?

– Разбира се! Нямам намерение да те мъча от самото начало. Намираме се съвсем в

началото на един дълъг процес.

Сара затвори книгата и му я подаде, като избягваше погледа му.

– Благодаря, че ме включи в екипа - неочаквано рече тя. - Много мило от твоя страна.

– Цялата комисия се съгласи. Успяла си да си изгра диш сериозна репутация.

– Въпреки това можеше да предпочетеш някого друг.

– Не исках друг. А теб.

Веднага съжали за лошия избор на думите, но няма ше начин да си ги вземе обратно. В

отговор тя го изгледа с ледено мълчание.

През прозореца се видя приближаващо такси.

– А, поредният пристигнал - с облекчение каза Люк.

До вечерта всички основни членове на екипа се бяха събрали. Последен пристигна

израелецът Зви Алон. който караше кола под наем и след като му показаха караваната, се

оплака, че не се нуждае от цялото това пространство.

Специално за случая по настояване на министъра на културата беше пристигнал и

културният редактор на „Льо Монд―. В замяна на изключителен достъп до от криването на

разкопките издателят се бе съгласил да не пуска репортажа, докато не получи официално разре-

шение от министерството.

Люк сметна, че вечерта изисква малко церемониалност и затова след вечерята от гъста

агнешка яхния събра всички около огъня, отвори няколко бутилки добро шампанско и

произнесе кратка приветствена реч на английски.

С вдигната високо чаша заяви, че за него е чест да бъде техен ръководител. Похвали

френските власти и Националния център за научни изследвания за експедитивността им и

изрази задоволството си, че са му дали зелена светлина за едногодишно пробно проучване с

вероятност за по-нататъшна тригодишна програма след излизането на предварителния отчет.

След това представи присъстващите. Екип „Руак―, както го нарече, се състоеше от най-