Десетата зала

Ако това не станеше, щеше да е достатъчно да получи разрешение за разполагане на каравани и

палатки в земята на някой фермер с достъп до питейна вода. Люк нямаше нищо против по-

суровите условия. Всъщност, животът в лагер при подобни начинания се отразяваше добре на

дружеската атмосфера. Липсата на удобства обикновено водеше до по-тясно свързване между

хората.

Беше му, меко казано, неприятно да узнае в послед ния възможен момент, че кметът на

селото и белокосият собственик на кафенето са един и същи човек.

Боне нарочно настани Люк на същата маса с мушама, на която бе седял миналия път, и

мълчаливо изслуша молбите му, скръстил месестите си ръце на шкембето, сякаш придържаше

вътрешностите си да не се изсипят.

Люк използва всяка реторична стрела от колчана си — кметът щеше да помогне на своето

кафене, на селото, на страната. Археолозите ще бъдат добри и почтени съседи. Люк лично

щеше да го разведе из великолепната пещера; ако има и мадам кметица, тя също ще бъде добре

дошла. Та нали кметът проявява интерес защо е цялата тази суматоха? Естествено. Докато Люк

упорито продължаваше монолога си, небръснатата челюст на кмета не помръдна нито за миг.

На Люк му се прииска да можеше да си вземе намигането обратно.

Когато приключи, Боне поклати глава и изтърси:

– Харесва ни спокойствието и тишината в Руак. Никой не дава и пет пари за безценната

ви пещера. Проуч ванията ви не ни интересуват. Не искаме туристи. Тук няма място за вас,

мосю.

И се запъти към кухнята.

– Добре мина - промърмори си Люк, докато излиза ше.

Двама намусени тийнейджъри препречваха тротоара и Люк беше принуден да слезе на

улицата. Младежите се изхилиха доволно, че са го накарали да ги заобиколи.

Люк определено беше в настроение за кавга и за миг си представи как ги съдира от бой.

Все пак сдържа езика и ръцете си и гневно се качи в джипа. Поне не ми счупиха отново

прозореца, помисли си горчиво той, докато селото се смаляваше в огледалото за об ратно

виждане.

За щастие, абат Мено се притече на помощ. На територията на манастира имаше равен

сух участък зад старата конюшня, който бе достатъчно изолиран и археолози и монаси нямаше

да се пречкат едни на други. Абатът не искаше никакви компенсации, макар да помо ли смирено

да му бъде позволено да разгледа пещерата, стига да не им спъва много работата.

В една ветровита октомврийска неделя екипът започна да пристига един по един в лагера

в манастира. Люк беше там вече от седмица с двама свои специализанти - парижанина Пиер,

който беше роден в Сиера Леоне, и англичанина Джеръми с неговия силен манчестърски

акцент. Двамата бяха странна двойка - Пиер бе черен като оникс, висок и атлетичен, а Джеръми

- безцветен и хилав, но и двамата имаха момчешко чувство за хум ор и страшно се радваха, че

могат да участват в такива исторически събития. Работеха неуморно по установяването на

лагера и посрещането на останалите от екипа.

Караваните бяха разположени в голям кръг, подобно на каруците на керван от Дивия

запад, служещи и за отбрана. Всеки старши член на екипа щеше да разполага със собствена

каравана, младшите членове щяха да спят по двама, а специализантите - по трима. Студентите

трябваше да се задоволят с палат ките по периферията. Караваните бяха сравнително удобни, а

в най-луксозните имаше малки дневни с вградени бюра. Електричество нямаше, но всяка ка-

равана разполагаше с по две газени лампи. Всичко беше добре премислено и с оглед на

йерархията, както подобава.

В духа на егалитаризма обаче Люк настоя да се на стани в каравана като тази на

заместниците си. Внимателно обмисли къде да настани Сара. Прекалено близо щеше да

означава едно нещо, прекалено далеч - друго. Затова предпочете да ѝ даде каравана през две от

неговата.

В центъра на кръга издигнаха кухненски навес и склад за хранителните запаси, а до него

разпънаха голяма палатка с маси за пикник, която щеше да им служи като обща трапезария в

студените дни. Последната постройка беше преносима барака, служеща като рабо тен кабинет и

лаборатория, оборудвана с генератор за компютрите и сателитна чиния за интернет. До нея из-

копаха голяма яма за огън за задължителните вечерни сбирки и наредиха наоколо щайги за

вино вместо места за сядане.

Една част от разнебитения обор щеше да служи за мъжка тоалетна, друга - за женска.

Бяха монтирани душове със студена вода - най-доброто, което можеха да направят при тези

обстоятелства.

Това беше - за добро или лошо, това щеше да е тяхното село, но Люк бе уверен, че щом

екипът види пещерата, никой няма да мърмори заради битовите условия.

В началото на деня Люк си призна, че се чувства неспокоен от пристигането на Сара.

Като правило мислеше повече за работа, отколкото за чувства. Какво тогава го правеше толкова