Десетата зала

продукти на търговска фамилия, смътно придържаща се към аристократичните си корени. В

кабинета гледката на изправената му фигура допринасяше за грижливо изграждания му имидж

на властен човек.

В ръцете му имаше досие, озаглавено „Предложение за мащабни разкопки в пещерата

Руак, Дордон, от проф. Люк Симар, Университет в Бордо―. Бе прочел прилеж но материала,

беше прегледал фотографиите и бе премислил последиците без страничния шум от страна на

екипа му.

След девет дълги години начело на Отдел 70 това беше първата му истинска криза и тя

събуждаше смесени чувства у него. От една страна, беше катастрофа, естествено. Шейсет и пет

годишната мисия на отдела беше изложена на заплаха. Ако се допуснеше сериозен пробив в

сигурността, щеше да плати прескъпо. Главата му определено щеше да се търкулне, но не само

неговата. Щеше ли да оцелее министърът на отбраната? А президентът?

Но страхът от лош изход се смекчаваше от сладкия полъх на изникналата възможност.

Най-сетне можеше да заеме основно място в ума на министъра. Инстинктът му казваше да

разбърка кашата. Да стресне началниците си, да държи нещата горещи. После, ако в крайна

сметка успееше да задържи всичко около от дел 70 потулено, със сигурност щеше да бъде

признат.

Най-накрая сладкият висок пост в министерството се озоваваше на една ръка разстояние.

Прокара пръст по гладката акрилна корица на папката. Дали това бе неговият път към

рая? Или към ада?

Повиканият Марол влезе и застана мирно, като помръдваше мустаци в очакване да бъде

забелязан.

Гатиноа му направи знак да седне.

– Прочетох го. От кора до кора - с равен глас каза генералът.

– Да, господине. Определено си имаме проблем.

– Проблем? Това е катастрофа!

Дребният мъж кимна сериозно.

– Да, господине.

– Кажи ми, през цялата история на този отдел някой влизал ли е в онази пещера?

– Не, не. Проверих архивите, а Шабон разпита Пеле. Пещерата е била запечатана от

хиляда осемстотин де ветдесет и девета. Разбира се, ние винаги сме оставяли пазачи. И

доколкото ни е известно, никой външен не е успял да я открие отново.

– До този момент - хладно добави Гатиноа.

– Да, до този момент.

– Какво знаем за Люк Симар?

– Ами, той е професор по археология в Бордо...

– Марол, четох биографията му. Какво знаем за него? За личността му. За мотивацията

му.

– Изготвяме му профил. Ще ви го представя в рамките на тази седмица.

– И какво можем да направим, преди да се разрази бурята? - попита Гатиноа със

спокойствие, което като че ли изненада полковника.

Марол пое дълбоко дъх и изрече неприятната пре ценка:

– Боя се, че проектът вече е посрещнат положително в министерството на културата. Със

съжаление трябва да докладвам, че финансирането му несъмнено ще бъде одобрено.

– Кой е източникът ти?

– А, едно светло петънце в черното небе - с надежда каза Марол. - Братовчедът на жена

ми работи във въпросния отдел. Един мазен тип на име Абенхайм. Винаги се лепва за мен на

семейните сбирки и лукаво споделя подозренията си, че работя за тайните служби. Опитвах се

да го избягвам.

– До този момент, може би?

– Именно.

Гатиноа се наведе напред и сниши заговорнически гласа си, сякаш в стаята имаше и още

някой.

– Използвай този човек. Подхвърли му, че някои хора от ГДВС проявяват интерес към

Симар и работата му. Загатни за нещо съмнително, но не разкривай нищо конкретно. Кажи му

да те държи в течение за всичко, да се намърда в проекта колкото се може повече. Кажи му, че

ако се справи добре, определе ни хора от правителството ще му бъдат благодарни. Неща в този

дух.

– Разбирам, господине.

Гатиноа се дръпна назад и изправи гърба си в обичайното положение.

– Нали знаеш, към края на деня Боне сигурно ще се справи с това. Безжалостен кучи син.

Може пък да ни се наложи просто да стоим и да гледаме касапницата.

10.

Люк бе заобиколил обичайните канали и се обърна направо към върха. Залогът бе твърде

голям. И ако е накарал някого от управата на университета или от бю рократите в департамента

Дордон да се наежи, голяма работа.

Пещерата трябваше да бъде защитена.

Използва цялата тежест на академичната си позиция и приятелството си с важен сенатор

от Лион, за да си осигури незабавна среща в Пале Роял с министъра на културата и нейните

първи заместници по старините, в това ч исло с директора на Националния център по пра-

история, уважаван археолог на име Морис Барбие, който, за щастие, поддържаше сърдечни

отношения с Люк. Присъствието на заместника на Барбие, Марк Абенхайм, бе, за жалост, не

така желателно. Люк от години беше на нож с Абенхайм и двамата хранеха неприязън един към

друг.

Въоръжен с богато илюстрирания с множеството фотографии доклад, Люк поиска

издаване на спешна заповед за закрила, ускорено издаване на разрешително и отпускане на

достатъчно средства от министерството за охрана на пещерата и започване на разкопки.