Десетата зала

— Няма да разисквам с теб, кучи сине. Само ще ти кажа, че няма да убиеш Сара, както няма да убиеш и мен.

— Това пък защо? — отбранително попита Гатиноа, усетил увереността на Люк.

— Защото ако с мен се случи нещо, пресата ще получи писмо. В него може и да няма нищо за теб, но всичко останало е там. Руак. Чаят. Убийствата. И копие на ръкописа, заедно с превода му.

Сирените вече бяха съвсем наблизо, воят им пронизваше въздуха.

— Марол — нареди Гатиноа. — Иди да се оправиш с жандармерията. Пресрещни ги. Дръж ги настрана от селото. Отивай и гледай да не прецакаш нещо.

Пристъпи бавно към Люк и спря достатъчно близо до него, за да могат да си разменят удари. Взираше се в него цели петнайсет секунди, без да каже нито дума.

— Знаете ли, четох профила ви, професоре. Вие сте честен човек, а аз винаги мога да кажа кога някой честен човек лъже. Смятам, че казвате истината.

— Естествено, че казвам истината — натърти Люк.

Гатиноа поклати глава и погледна към небето.

— В такъв случай предлагам да намерим решение. Такова, което ще удовлетворява мен, вас, но най-важното — което да е в изгода на Франция. Склонен ли сте на сделка, професоре?

Люк впери поглед в студените му очи.

Телефонът на Гатиноа иззвъня. Той го извади от джоба на панталона си.

— Да. Да, действайте по моя заповед. — Прибра телефона и отново се обърна към Люк. — Само момент, професоре.

Първо имаше проблясък.

Беше ослепително ярък, нажежен до бяло, сякаш денят внезапно бе нахлул в нощта и слънцето бе изгряло преждевременно.

После дойде звукът. И грохотът.

Ударната вълна разтърси земята, чакълът затрака и за момент всички залитнаха.

— Обстановката винаги е била непредвидима — просто рече Гатиноа. — Време беше да сложим край на това. Работата ни продължава, но Руак вече го няма.

38.

В сутрешния ситен дъжд кратерът, където доскоро се намираше Руак, напомняше на Люк за снимките от Локърби след разбиването на самолета на „Пан Ам“.

Нямаше главна улица. Нямаше къщи, нямаше кафене — само огромна черна, покрита с отпадъци и автомобили дупка, от която се виеше черен като въглен дим. Пожарникарите поливаха с маркучите си горящите места по дължината на трапа, но поради опасност от пропадане не им бе позволено да приближат достатъчно, за да постигнат ефект. Налагаше се пожарите да угаснат сами.

Доста голяма част от спешните екипи на Дордон се бяха събрали на мястото на инцидента. Подстъпите към селото бяха задръстени от жандармерийски автомобили, полицейски коли, линейки, подвижни телевизионни станции и пожарни. При други обстоятелства Боне също щеше да е тук в тежките си ботуши и опъната по шкембето униформа, и щеше да дава нареждания на хората си, но този път трябваше да се оправят и без него.

Полковник Тука командваше операцията, ръмжеше към новинарските хеликоптери, които бръмчаха над главата му и му пречеха да използва мобилния си телефон.

По зазоряване беше споделил с Люк подозренията си, че част от пикратола от времето на Втората световна война, скрит най-вероятно в мазето на кмета и останалите негодници, се е самовзривил и е задействал верижно експлозивите в мазетата на другите къщи.

Добави поверително, че имал сведения, че Боне е търгувал със стари крадени ценности и че някои секретни правителствени организации го държали под наблюдение. Имало приказки за стотици милиони евро в злато и заграбени от нацистите произведения на изкуството, които може би ще бъдат открити в развалините.

Люк го беше изгледал озадачено, питайки се дали полковникът наистина вярва в скалъпената от Гатиноа история.

Тука не предполагаше, че ще има оцелели — обезобразените и овъглени трупове, до които можеха да се доберат, сякаш изключваха подобна възможност. Но щяха да минат дни преди да променят операцията от спасителна във възстановителна.

Тука обобщи катастрофата от своя гледна точка.

— Това ще заеме цялото ми време през следващата година, може би две — каза той на Люк. — Двамата с вас ще прекараме доста време заедно. Разбира се, сам признавате, че сте убили двама души снощи, но на ваше място не бих се притеснявал. Ще излезете чист. Тези хора са се опитвали да държат външния свят далеч от Руак, за да могат да си вършат работата. И са прибягвали до убийства. Имали са намерение да унищожат пещерата. Вие сте защитавали себе си, защитавали сте национално богатство.

Абат Мено пристигна късно сутринта да предложи територията на манастира, ако властите имат нужда от нещо, но Тука нямаше много време за него.

Духовникът забеляза Люк до мобилния команден център и остана няколко минути с него, за да изрази съчувствията си. При цялата тази трагедия изглеждаше съвсем естествено ръкописът на Бартомио да е станал на пепел някъде дълбоко в кратера, а абатът изглеждаше умърлушен.

Люк го дръпна настрани и разкопча няколко копчета на ризата си.

— Значи е у вас! — извика абатът.

— А скоро ще бъде у вас — увери го Люк. — Веднага щом се уверя, че ще бъде в безопасност.