Десетата зала

Пежото на пекаря спря на паркинга и един от хората на Гатиноа слезе от мястото на шофьора и помогна на Сара да излезе, увита в окървавения чаршаф. Тя изглеждаше объркана и несигурна, но когато видя Люк в центъра на кръга, намери сили да се отскубне от леката хватка на мъжа и да се затича към него.

— Люк, какво стана? — попита тя със слаб глас. — Добре ли си?

Той я прегърна през раменете.

— Добре съм. Но не зная кои са тези хора. Не са от селото.

Сара видя Пеле, който се беше свил като зародиш на земята и издаваше тихи, ужасяващи звуци.

— Господи — промълви тя.

— Не, не сме от Руак — заговори Гатиноа. — Но Руак ни владее от много години. Ние сме изцяло отдадени на него. Дължим съществуването си на Руак.

— Какви сте вие? — попита Люк. — С какво се занимавате?

— Наричат ни Отдел 70 — отвърна Гатиноа.

Марол сведе поглед и поклати глава. Жестът привлече вниманието на Люк и го накара да застане нащрек. Този Гатиноа явно беше прекрачил линията. Някаква опасна линия.

— По време на войната командването на Съпротивата, колкото и рехаво да е било, е дало на маките от Руак кодово означение за по-лесна комуникация. Нарекли ги Отряд 70. Те били особено безжалостна и ефективна група. Немците се страхували от тях. Другите маки им нямали доверие. Когато през четирийсет и шеста формирали отдела ни, неговият основател генерал Анри Жиро, един от вътрешния кръг на Дьо Гол, избрал името. Не е много оригинално, но подхожда.

— Известна ми е ролята на Руак в Съпротивата — каза Люк. — Кажете ми нещо, което не знам.

— Да, сигурен съм, че знаете доста неща. Ще установим колко точно. — Гатиноа посочи Пеле. — Какво знаете за този човек?

— Нищо — призна Люк.

— Той е дърт мошеник. Може би на двеста и трийсет или двеста и четирийсет години. Самият той не е сигурен на колко точно. Станал е лекар през трийсетте. Пратили го в Лион да се учи. Нуждаели се от лекар, който да е от техните. Естествено, никога не биха допуснали външен човек. Пеле обаче винаги си е падал по пиенето и говоренето. По време на войната бил вторият човек след Боне в партизанския отряд. Жиро го поканил в Алжир. Прекарал си добре, а една вечер се напил и изплюл камъчето пред Дьо Гол и Жиро! Тайна, пазена стотици години, а този палячо се напива и я издава. Дълголетието, чаят, причината да са толкова агресивни. Всичко. Естествено, след войната Дьо Гол си спомнил за това и решил, че Руак трябва да бъде наблюдаван и изучаван от най-добрите умове на Франция.

Главата на Сара като че ли се избистряше. Вече стоеше по-изправено, погледът й бе по-фокусиран.

— И това ли правите? — намеси се тя. В тона й се долавяше гняв.

Гатиноа кимна.

— Да, в продължение на четирийсет и шест години изучаваме руакския чай. Наистина е забележителен, професор Мелъри. А това, че за съвсем кратко време успяхте да научите за много от свойствата му, говори за напредъка на науката. На нас ни бяха нужни десетилетия, защото се налагаше да чакаме науката да стигне до нужното ниво, за да може да ни е от полза. Така например съм сигурен, че доктор Прентис ви е разказал за активността, която е открил у тези така наречени гени на дълголетието, за серотониновите рецептори и тъй нататък.

— И затова ли убихте Фред? — гневно извика тя.

— Ами, нямахме голям избор. — Подхвърли го небрежно, абсолютно небрежно.

— Господи! — възкликна Люк. — Вие сте взривили лабораторията в Англия! Загинаха над четирийсет души! Това е финансиран от държавата терористичен акт!

Гатиноа въздъхна.

— Не бих го характеризирал по този начин. Нашият дълг е да защитаваме най-голямата тайна на Франция. Методите ни не се подлагат на разглеждане и одобряване. Нагоре не се знае нищо. Няма официална информация. Стига да сме абсолютно дискретни, всичко е наред.

Страхът на Люк се засили. Този човек му казваше прекалено много. Последствията бяха съвсем ясни, но въпреки това желанието му да научи още го подтикваше да продължи.

— И сте накарали Боне да избие хората ми и да се опита да убие Сара и мен в Кембридж.

Гатиноа се разсмя.

— Чу ли това, Марол! Биваше си го! Не, професоре. Боне дори не знаеше за съществуването ни. Никой от тях не знаеше, с изключение на Пеле. Пеле беше наш човек. Наш информатор. Жиро и Дьо Гол го вербували след войната, след като поеха контрола над правителството. Дали му пари. Наградили го тайно с медали и със статут, какъвто никога не би имал под командването на Боне. Напомпали го добре, а после го заплашили. Казали му, че Боне може да научи, че се е разприказвал. Той знаел, че кметът ще го нареже на парчета и ще нахрани прасетата с него. Това бил най-големият му страх. Оттогава използваме същия подход към добрия доктор. И Пеле ни снасяше информация в продължение на четирийсет и шест години. Всеки път, когато някой от селяните се обръщаше към него, ние разполагахме с проба от кръвта, урината, тампоните и тъй нататък. Получавахме редовни доклади. Това е. Онези убийства са си дело на самия Боне.

— Но вие сте му позволили! — изрева Сара. — Значи отговорността е и ваша!

Гатиноа не се впечатли.