Диамантите са завинаги

Ейва, Мей и Оливия щяха да си направят прически във фризьорски салон, наречен „При Габриела“. Мона и Кейт чакаха реда си на пластмасови столове в средата на стаята. Вече бяха минали два часа, откакто ги гласяха, и маникюрът им беше готов. Мей беше уредила всичко. Когато попита Кейт дали знае някое хубаво салонче наблизо, тя я погледна недоумяващо. Не си беше правила маникюр от бала. Затова Мей провери онлайн и откри този провинциален салон за красота, където гласът на Франк Синатра се носеше от високоговорителите, а жена с бухнала коса и двете й дъщери работеха заедно. Високите им токчета тракаха по жълтия линолеум. Една от дъщерите, Лулу, беше бременна в шести месец. На Кейт й стана неудобно, че е на крака целия следобед заради тях, но Лулу обясни, че се чувствала чудесно.

Кейт наблюдаваше Ейва, потънала в роба, която беше поне седем номера по-голяма, а краката й висяха от стола. Дъщеря й беше в рая, докато Габриела сплиташе косата й на плитка. Единствено Кейт подстригваше косата на Ейва. Първия път се разплака, докато кестенявите кичури падаха по пода.

— Готова ли си за още лак? — попита Габриела.

— Да, благодаря — отвърна Ейва с онова гласче, на което разчиташе, когато трябваше нещо да й се размине.

Кейт затвори очи и се опита да се престори, че това не се случва.

Откакто дойдоха в салона, тема на разговор беше сватбата. Те бяха единствените клиенти.

Започна се още когато влязоха. По-малката дъщеря на Габриела със странното име Ру попита:

— Какъв е поводът?

— Братовчед ни се жени — отвърна бързо Мей.

— Леле! Денят е само за сватба. Така им е било писано.

— Аз ще нося цветята — похвали се гордо Ейва.

— Цветята, значи. Тогава трябва да измислим нещо наистина специално за теб.

Кейт забеляза ревността по лицето на племенницата си. Стана й мъчно за Оливия.

Ето че Лулу попита:

— Как са се запознали влюбените? Аз се запознах със съпруга си в March.com. Вие знаете ли, че една от всеки пет женени двойки се запознават онлайн? Пробвах и eHarmony, но там попаднах на купища християни, които живееха с майките си.

— Лулу — смъмри я Габриела. — Извинявайте. Тя не знае кога да млъкне.

— Така си е. Онлайн агенцията ми свърши работа. Момчетата ми намигаха от сутрин до вечер! Така се казва, намигам. Натискаш едно копче и то ти казва, че някой ти намига. Не отговорих на нито един от тях. Всяка маймуна може да натисне копчето. Истинският мъж ще отдели време, за да ти напише имейл, ако е заинтригуван, както направи моят Роби. Много беше сладък, забавен, но не прекали в нито едно отношение. Най-неприятно е, когато се хвърлят с главата напред и започнат да ти разказват историята на живота си. Оженихме се шест месеца след като се запознахме. На мен ми е втори брак, който, честно казано при повечето хора се получава по-добре от първия. — Тя вдигна ръка. — Може би не трябва да го казвам, ако вие, дами, сте все още с вашите ПС.

— ПС ли? — учуди се Кейт.

— Първи съпрузи.

Кейт отвори уста, за да отговори, но Мей я изпревари:

— С първите сме, но по принцип си права. На баща ни, например, му е много по-добре с недодяланата дъртачка Джен, отколкото с мама. Не се сърди, мамо.

Мона сви рамене.

— Изобщо не се сърдя.

„Джени недодялана ли беше?“ Според Кейт не беше вярно.

— От първия брак нямах деца, слава богу — продължи Лулу. — Аз бях на двайсет и три и цялата работа продължи само година. Наричат го брак за проба. Много ги има напоследък. Според мен интернет е най-доброто за неомъжените момичета. Не е чак толкова добър за женените хора покрай порното и аферите във Фейсбук. Познавам много жени, чиито съпрузи са се свързали с някоя стара съученичка и докато се усетиш, той заминава в командировка, а след това иска развод. — Тя показа с пръсти кавичките на „командировка“. — Като се замислите, това е първият път в историята, когато всеки от двойката си има собствен свят, за който половинката не знае нищо. Всички имат мобилни телефони и имейли. Сега е по-лесно да се изневерява.

Кейт си каза, че това интересно, но Габриела, изглежда, се притесни от дрънканиците на дъщеря си.

— Булката защо не дойде? — попита тя, за да смени темата. — Кой ще й прави косата?

— Няма булка — уточни Кейт. — Двама младоженци.

— Аха — отвърна Габриела, докато се опитваше да осмисли чутото. Изглежда, търсеше подходящите думи и най-сетне ги намери: — Къде са се регистрирали?

— „Крейт енд Баръл“ и „Сюр ла Табл“ — отвърна Мей. — Имат страхотен вкус. Страницата им в брачния сайт е трепач.

Кейт не я беше виждала, но помнеше вечерта преди няколко години, когато Каролайн, нейна приятелка от колежа, й се обади задъхано.

— Току-що попаднах на регистрацията на Евън в брачния сайт — започна тя.

Евън беше гадже на Каролайн в университета преди шест години.

— Онази гъска, за която се жени, искала „Споуд“. Тя да не би да е на сто години? И, о, боже, чаршафи със зеброва шарка. Те дом ли ще създават, или бордей?

— Аз се омъжих на двайсет и шест — заговори Мей. — Никой от приятелите ми нямаше пари. Получих ужасни подаръци.

— Мей! — скара й се Мона. — Говориш ужасни неща.