Диамантите са завинаги

Вината не беше единствено на Оливия, каза си тя. Много скоро Ейва щеше да тръгне на училище с деца, чиито родители им позволяват да вършат каквото пожелаят, да говорят както им скимне и да ядат какви ли не гадости. Времето, което оставаше на Кейт, се изнизваше. Понякога й се искаше да върне дъщеря си в утробата и да я защити от всички злини.

Кейт много се страхуваше от бременността, но нейната беше лека. Реши да роди у дома, след като гледа документален филм за раждането в болниците. Акушерката донесе надуваем басейн, напълни го с вода и го постави между телевизора и канапето. На Кейт не й беше приятно коремът й да плува вътре, затова я преместиха на леглото.

Шестнайсет часа по-късно, малко след изгрев, докато тя гледаше през прозореца към познатите сгради и синята тента на бара от другата страна на улицата, Ейва дойде на бял свят. Да, беше болезнено, но след това усети огромен прилив на радост. Дула, акушерката, сложи детето върху голата й гръд и Кейт бе обзета от благодарност. Ейва беше зачената в същото легло и понякога това й се струваше особено важно. Беше говорила с много от приятелите си в Бруклин и всички проявиха разбиране. Сестра й и майка й заявиха, че е напълно побъркана.

— Да родиш у дома без каквито и да било лекарства е като да търкаш две пръчки всяка вечер, за да свариш вода за вечеря, докато в съседната стая имаш всички необходими уреди — заяви Мей, която бе родила със секцио и трите пъти.

— Оливия — повика я Кейт. — Като споменах, че ще вземе назаем твоите кукли, се питах дали ти не си взела назаем пръстена от перваза на кухнята. Няма проблем, ако си го взела. Трябва ми обаче за сватбата.

— Не съм го взела — нацупи се Оливия. Очевидно Мей вече я беше питала, по всяка вероятност и Мона.

— Добре. Вярвам ти.

Оставаше само една възможност.

— Чакайте ме тук, момичета, връщам се веднага.

Влезе вътре и откри визитката на златаря на дъното на червеното пликче. Беше убедена, че не е оставила пръстена в магазина, но прецени, че няма да е зле да попита. Ами ако той й кажеше, че го пази, да дойде веднага и да го вземе?

Щом човекът вдигна, Кейт се представи:

— Запознахме се преди няколко дни. Братовчедката на Джеф и Тоби.

Прииска й се да се беше държала по-любезно, но той се зарадва, когато чу гласа й.

— Заповядайте — отвърна той.

— Единият пръстен не е тук — продължи тя.

— Не беше в кутийката?

— Не. Искам да кажа, че и кутийката я няма.

— Но вие си тръгнахте с две кутийки.

— Така ли? Добре. Значи съм го изгубила.

Той мълчеше. Тя си го представи как се пита дали е най-обикновена крадла, или просто луда.

— Много жалко — отвърна той. — Сватбата не беше ли довечера?

— Да.

— Дано го намерите — въздъхна той. — Много странно. Този пръстен се е губил и преди.

— Как така?

— Всичко в магазина ми е купено от хора. Събирам от разпродажби на частни колекции, понякога от полицейски разпродажби. Пръстенът на братовчедите ви е от такава разпродажба.

Кейт нямаше представа защо й разказва всичко това.

— Не се притеснявайте — продължи той. — Не купувам скъпоценности, намерени на ужасно местопрестъпление. Този е бил намерен в такси и никой не си го е потърсил. Моля ви, не казвайте на братовчед си тази подробност. Може да съсипе вълшебството.

Тя се запита дали човекът не бърка Джеф с друг.

— Нали вие сте правили пръстените им? — напомни му тя.

— Точно така.

Кейт поклати глава.

— Много ви благодаря и приятен уикенд.

Когато се върна на верандата, момичетата си шушукаха.

— За какво си говорите? — полюбопитства Кейт.

— Може и да знам къде е пръстенът — прошепна Оливия. — Не казвай обаче на мама, защото е тайна.

Кейт усети как гърдите й се стягат. Значи беше у нея. „Не прави резки движения“, помисли си тя, сякаш Оливия беше тежковъоръжена.

— Къде е? — попита небрежно, сякаш щяха да си приказват за нещо незначително.

— Не знам.

Кейт стисна очи и преброи до десет.

— Моля те, кажи ми.

Как стигна дотам да се моли на петгодишно дете?

— Истината ти казвам, не съм го взела — настоя Оливия. Отново сведе поглед към куклите.

Кейт се замисли над възможностите. Очевидно трябваше да повика на помощ тежката артилерия. Не можеше обаче да понесе грубото отношение на сестра си към децата, когато бяха непослушни.

От къщата долетя трясък, който сякаш продължи цяла вечност, последван от плача на Макс.

Сешоарът в банята спря. Кейт се стегна, когато чу отварянето на вратата и крясъка на Мей.

— Лио, какво беше това, по дяволите?

Сестра й тръгна с бързи тежки стъпки към момчетата. Кейт се напрегна още повече, сякаш тя беше загазила. Влезе вътре и момичетата я последваха. Лио и Макс лежаха преплетени в основата на стълбите.

Мона се показа на най-горното стъпало.

— Какво става, за бога?

— Паднахте ли, момчета? — попита Кейт.

— Той ме блъсна — оплака се Макс.

— Лио! — Мей го изтегли грубо за ризата. — Върви и седни в колата, докато не дойде време да тръгнем.

Лио също се разплака.

— Макс ме дръпна — оправда се той. — Аз го блъснах, затова той ме сграбчи за крака и ме повлече след себе си.