Диамантите са завинаги

С течение на годините децата се променяха. Беше странно и същевременно поучително да се превърне в спирка и убежище за всички момчета и момичета на петнайсет и шестнайсет в града. Родителите също се променяха с времето, към по-добро. Тя разбираше, че причините за лошите родителски грижи са в тежкото детство. Това бе просто омагьосан кръг. Мразеше родителите, които проявяваха жестокост и изпращаха децата си на училище със синини по ръцете и краката, без да изпитват срам. Тя не си бе позволила нито веднъж да удари сина си, не позволяваше и на Джералд, въпреки че по онова време всички го правеха.

Приятелката й Рути все още преподаваше и я държеше в течение за новостите. Наскоро се отби и донесе брошура, озаглавена „Как да разберете дали детето ви е потенциално хипи и как да постъпите“.

Ивлин прочете издайническите признаци:

1. Неочакван интерес към култ, вместо към общоприетата религия.

2. Неспособност да поддържа индивидуална любовна връзка, повече го привличат „груповите“ преживявания.

3. Склонност да говори с неясни философски термини и никога да не се спира на въпроса.

4. Иска пари, но няма желание да работи, за да ги изкара.

5. Засилен, дори прекален интерес към поезията и изкуството.

6. Непрекъснато се подиграва на всички форми на организирано правителство.

7. Винаги се смята за прав, никога не признава допуснатите грешки.

8. Непрекъснато отсъства от училище.

9. Склонност да излиза на срещи единствено с представители на други раси и вероизповедания.

На последната страница от брошурата беше включена бележка от психиатър, която Рути й прочете на глас с ужасен акцент: „Напълно естествено е някои от тези признаци да се проявят при напълно нормални подрастващи. Когато обаче повечето от изброените характеристики са налице, детето е на път да се превърне в «хипи». Има и очевидни признаци — като рошава коса и прекалено модерни дрехи. Само те обаче не правят «хипито». Понякога това е просто бунт. Трябва да се разговаря с децата — разговорите могат да се окажат много болезнени, — за да създадете доверие у младите хора. Те до последно ще отричат, че се държат враждебно. Докато въпросната враждебност не излезе наяве, децата ще са склонни да се бунтуват. Проявете разбиране и бъдете по-толерантни. Пубертетът е изключително труден период.“

Рути бе избухнала в смях, но Ивлин се замисли за по-голямата си внучка, Мелъди, която само след няколко години щеше да се сблъска с всичко това.

Дъщерята на Бернадет започна да нервничи и заподскача на пети.

— Хайде да си ходим, мамо.

Бернадет продължаваше да се усмихва, широко, непрекъснато, като тиквен фенер. Не обърна никакво внимание на детето.

— Имате ли си някакво занимание? — полюбопитства тя.

— О, да — увери я Ивлин. — Имам две внучки.

Истината бе, че напоследък не ги виждаше често. Преди Теди да замине, тя ги вземаше от училище два пъти в седмицата и обикновено ги гледаше в събота вечер, за да могат Теди и Джули да излязат. Винаги бе замислила какво да правят — папиемаше в задния двор или печене на сладки в кухнята. Обичаше да им чете от същите книжки, на които й бяха чели като дете. Понякога им измисляше приказки и се радваше, когато харесваха някоя и я молеха да им я разказва отново и отново. Джули обаче не я беше молила да ги гледа от два месеца. Когато Ивлин ги канеше на гости, Джули отговаряше, че са много заети и нямат време да дойдат.

Ивлин освободи чистачката, тъй като нямаше смисъл някой да й чисти банята и да оправя леглата, след като тя разполагаше с предостатъчно време. Майката на Джералд, лека й пръст, щеше да остане ужасена, но тя открай време бе на мнение, че Джералд и Ивлин живеят прекалено скромно. Ивлин не се интересуваше от показността, която богатите демонстрираха на благотворителни балове, и макар Джералд да обичаше да играе голф, предпочитаха да се приберат у дома, вместо да търпят досадните социални ангажименти. Тя излизаше единствено заради любимите си благотворителни организации или с избрани двойки от техния кръг, чиято компания допадаше и на двамата, и веднъж в месеца, в неделя, обядваше с Рути.

Тъй като Джули престана да пуска децата, Ивлин беше сама през повечето време и с тъга си припомняше детството си в Ню Йорк. Беше отгледана от гувернантка, най-малкото от четири деца, а разликата й с предишното бе петнайсет години. Сега й се струваше, че появата й на този свят е била просто грешка. Баща й вечно работеше. Ивлин го виждаше за половин час вечер, докато пиеше шерито си. Викаха я при него, когато той пожелаеше, след това бързо я извеждаха.

Майка й, изглежда, малко се дразнеше от съществуването й. Беше се надявала да води свой живот по това време. Ивлин си я спомняше като висока, забележителна жена, готова за лекция на суфражетките, облечена с дълга черна рокля и бели ръкавици, наметната с пелерина от норка, обута с черни ботуши. Носеше черна шапка с черно перо от щраус. Родителите й сигурно са били влюбени някога, но после си проговаряха единствено за да се скарат.