Дом на пръст и кръв

Хънт пребледня.

— Наистина ли мислиш, че Змийската кралица е убила Даника?

— Намерили са трупа на Терциан при нейната граница. Рун каза, че снощи отзовала хората си от улиците. И никой не знае какви сили владее. Нищо чудно да е призовала онзи демон.

— Това е сериозно обвинение.

— Затова и трябва да я разследваме. Това е единствената ни улика.

Хънт поклати глава.

— Добре. Приемам, че е възможно. Но си има специфичен протокол за връзка с нея. Може дни и дори седмици наред да не благоволи да ни даде аудиенция. И повече, ако надуши, че я разследваме.

За висшестоящи личности като Змийската кралица законът беше гъвкав.

Брайс изпухтя.

— Винаги ли се придържаш толкова педантично към правилата?

— Благодарение на правилата сме живи. Или действаме по тях, или забрави да я разследваме.

Тя махна с ръка.

— Хубаво.

Напрегнатият мускул в челюстта му пак потрепна.

— Ами Рун? Току-що въвлече братовчед си в случая.

— Братовчед ми — подхвана стегнато тя — няма да устои на изкушението да уведоми баща си, че член на елфическата раса е вербуван за разследване на имперските власти. Неговата реакция и това с кого ще реши да се свърже, може да се окажат важни насоки.

— Какво? Подозираш и Есенния крал?

— Не. Но точно в нощта на убийството на Максимус, по заповед на краля Рун ме предупреди да не се забърквам в неприятности. Може би дъртото копеле е знаело нещо. Най-добре кажи на хората ти да го наблюдават. Да следят какво прави и къде ходи.

— Богове — простена Хънт, крачейки покрай зяпащите пешеходци по тротоара. — Знаеш ли колко закона ще наруша, ако изпратя някого да следи Есенния крал?

— Мика каза да направиш каквото е необходимо.

— Есенния крал е в пълното си право да убие преследвач.

— Тогава предупреди шпионите си да се крият добре.

Хънт изплющя с криле.

— Спри да играеш игрички. Ако знаеш нещо, казвай.

— Щях да ти кажа всичко още на излизане от козметичния салон. — Тя сложи ръце на хълбоците си. — Ти обаче реши да ми триеш сол на главата.

— Все тая, Куинлан. Не го прави повече. Казвай ми, преди да направиш нещо.

— Започваш сериозно да ми лазиш по нервите с твоите заповеди и забрани.

— Все тая — повтори той.

Брайс врътна очи. Стигнаха до сградата й и никой от двамата не каза „довиждане", преди Хънт да излети към отсрещния покрив с телефон до ухото.

Брайс влезе в асансьора към апартамента си, обмисляйки всичко в тишината. Не беше излъгала Хънт — наистина не смяташе, че баща й стои зад убийствата на Даника и глутницата й. Но не се и съмняваше, че е убивал други. И че е готов на всичко, за да запази короната си.

„Есенния крал" беше просто почетна титла, добавка към основната роля на баща й като градоуправник — каквито имаха всичките седем елфически крале. Никое кралство не им принадлежеше истински. Дори Авален, зеленият остров, управляван от Еленовия крал, официално се ръководеше от Републиката.

Елфите съществуваха съвместно с Републиката още от основаването й и се подчиняваха на законите й, но им беше позволено да управляват териториите си и да запазят древните си титли на крале, принцове и така нататък. Всички продължаваха да ги уважават — и да се страхуват от тях. Не колкото от ангелите с унищожителните им, чудовищни сили на бурите и небето, но и те можеха да причиняват болка. Да прогонят въздуха от дробовете ти, да те замразят, да те изгорят отвътре. Рун и двамата му приятели например бяха способни да създадат ад на земята, ако ги провокираха.

Но тази вечер нея я интересуваше адът на Мидгард. И да се промъкне незабелязано в него.

Затова изчака трийсетина минути, преди да пъхне един нож в черните си боти и да сложи нещо още по-опасно в колана на тъмните си дънки, скривайки го под коженото си яке. Остави осветлението и телевизора включени, а завесите — дръпнати само колкото да скриват входната врата от погледа на Хънт.

Измъкна се през задната врата на малката уличка, където държеше скутера си, и пое бърза, окуражителна глътка въздух, преди да си сложи каската.

Отключи веригата, с която беше закопчала кремавия си файърбрайт 3500 за уличната лампа, и забута скутера по калдъръма. Изчака няколко други скутера, мотоциклета и триколки да прелетят покрай нея, после се впусна в потока, виждайки света в остър контраст през визьора на каската.

Майка й все така се оплакваше заради метода й на придвижване и я молеше да използва кола поне докато не направеше Скока си, но Рандъл я успокояваше, че на Брайс няма да й се случи нищо. Брайс, разбира се, не им беше споделила за няколкото си злополуки със скутера, но… майка й беше простосмъртна. Не искаше да скъсява ненужно живота й.

Пое по една от главните артерии на града, съсредоточена в провирането между колите и заобикалянето на пешеходци. Наоколо златиста светлина се преливаше с тъмни сенки и ярки неонови знаци и сред този размит от скоростта свят изпъкваха само петънца и трепкащи проблясъци от улична магия. Дори малките мостове през притоците на Истрос, по които минаваше, бяха окичени с блещукащи светлинки, чиито отражения танцуваха по тъмните мудни води отдолу.