Дом на пръст и кръв

Колкото и страх да всяваше у хората по улиците, не се ползваше с него в дълбините на пазара, задръстени от разнебитени щандове и сергии за храна, покрай които вечно се носеха пушилка и задушливият мирис на кръв и магия. А над всичко това, по далечната стена на обширното пространство се разгръщаше внушителна мозайка, чиито плочки бяха донесени от древен храм в Пангера, реставрирани и подредени с любящо старание въпреки ужасяващата картина, която изобразяваха: Смъртта в пелерина, изпод чиято качулка се хилеше череп; в ръцете си държеше коса и пясъчен часовник. Над главата му на най-древния език на Републиката беше изписано: Memento mori.

Помни, че си смъртен. Посланието уж трябваше да звучи като покана за веселие, за улавяне на всеки момент, защото можеше да е последен — дори за бавно стареещите ванири.

Помни, че си смъртен, и се наслаждавай на всяко удоволствие, което ти поднася светът. Помни, че си смъртен, и когато умреш, никого няма да го е грижа за незаконните ти занимания. Помни, че си смъртен, така че е все тая колко хора нараняваш с действията си.

Брайс прелетя покрай мозайката и развяната й коса проблесна като сърцето на рубин. Светлините озариха износената черна кожа на якето й, подчертавайки контрастно думите, изписани по гърба му с цветен женски почерк. Хънт инстинктивно си преведе от древния език, сякаш самата Урд беше решила да поднесе двете сентенции пред очите му точно в този момент.

С любов всичко е възможно.

Толкова красива мисъл звучеше като шибана шега на това място. Лъскавите очи, впити в Куинлан от сергии и сенки, бързо се извръщаха, зърнеха ли Хънт до нея.

Едвам се сдържаше да не я извлачи насила от тая дупка. Колкото и да му се искаше да разрешат случая, да постави само някакви си десет убийства между себе си и свободата, рискуваха много, идвайки тук. Каква полза щеше да има от свободата си, ако се озовеше на парчета в някой от боклукчийските контейнери зад складовете?

Може би точно това целеше Куинлан. Да го примами тук — и да го убие с помощта на Месарския пазар. Струваше му се малко вероятно, но все пак реши да я държи под око.

Брайс се ориентираше добре. Кимна на неколцина от търговците, сякаш ги познаваше. Хънт запомни лицето на всеки от тях: изобретател на сложни дребни механизми; продавачка на екзотични плодове; жена с лице на сова, разгърнала сергия със свитъци и книги, подвързани с какви ли не материали, само не и с кожа.

— Майсторът на метални джаджи ми помага да разбера дали някой артефакт не е фалшив — обясни под носа си Брайс, докато вървяха през парата и пушека покрай щандовете с храна, незнайно как забелязала накъде е насочил вниманието си. — А продавачката на плодове получава дуриани в началото на пролетта и есента, любимата храна на Сиринкс. Усмърдява целия апартамент, но той направо пощурява от радост.

Тя заобиколи една боклукчийска кофа, преливаща от мръсни чинии, оглозгани кости и лекьосани салфетки, и се заизкачва по паянтовото стълбище към полуетажа с наредени една до друга врати.

— Ами книгите? — не се сдържа Хънт.

Тя като че ли броеше вратите, вместо да гледа номерата им. Всъщност нямаше номера.

— Книгите — отвърна Брайс — са история за друг път.

Спря пред една граховозелена врата, цялата осеяна с дупки. Хънт подуши въздуха, опитвайки да разбере какво се крие зад нея. Не долови нищо. Въпреки това доближи дискретно ръце до оръжията си.

Брайс отвори вратата, без дори да почука, разкривайки мъждукащи свещи и… мирис на сол. Пушилка и нещо, което изпари влагата от очите му.

Брайс тръгна по тесния коридор към съмнителната всекидневна в дъното му. Той затвори намръщено вратата и я последва, прибрал плътно криле, за да не докосват мазните ронещи се стени. Ако Куинлан умреше, уговорката с Мика отпадаше.

Брайс стъпи на опърпания зелен килим в стаята с догарящи бели и кремави свещи и Хънт едва не изтръпна. До едната стена имаше продънен съдран диван, до другата — мърляво кожено кресло, наполовина изтърбушено, и по всички маси, купчини с книги и разнебитени столове бяха наредени буркани, купи и чаши със сол.

Бяла сол, черна сол, сива сол; прахообразна, на люспи, на големи, груби буци. Сол за защита срещу тъмни сили. Срещу демони. Много ванири вграждаха големи късове сол в ъглите на къщите си. Говореше се, че цялата основа на кристалния дворец на астерите представлявала голяма солна плоча. Че дворецът бил построен върху естествени солни залежи.

Но дявол да го вземе! Никога не беше виждал такъв асортимент. Брайс надникна в тъмния коридор отляво, където сред сенките се различаваха три врати. Хънт изсъска:

— Моля те, кажи ми, че.

— Ти само гледай да не ръмжиш и да не въртиш очи — смъмри го тя, после се провикна към сумрака: — Идвам да купувам, не да събирам данъци.