Дом на пръст и кръв

Високо над главната улица сребристо сияние изпълваше нощното небе, озарявайки облаците, където малаките се забавляваха и вечеряха. Само едно яркочервено зарево се открояваше на бледия фон — гигантското светещо лого на „Реднър Индъстрис“ на върха на небостъргача им в сърцето на Централния бизнес район.

Улиците на района пустееха в този час и Брайс гледаше да се измъкне възможно най-бързо от каньоните му от високи сгради. Разбра, че е навлязла в Месарския пазар, не по улицата или някой знак, а по промяната в нощния мрак.

По небето над ниските, наблъскани една до друга тухлени сгради нямаше отблясъци от светлини. Тук сенките ставаха непрогледни, скътани в тесни улички, под колите; повечето лампи бяха изпотрошени и никой не си беше направил труда да ги оправи.

Брайс спря на една претъпкана улица, където от няколко очукани камиона за доставка разтоварваха сандъци с бодливи зелени плодове и кафези с ракообразни същества, които май осъзнаваха, че са в плен и скоро ще срещнат смъртта си в тенджера с кипяща вода в някоя от уличните будки за бързо хранене.

Стараейки се да не гледа в изцъклените им черни очи, наблюдаващи я умолително през дървените решетки, Брайс паркира на няколко метра от невзрачен склад, свали каската си и зачака.

И търговците, и купувачите наоколо я заглеждаха, чудейки се дали продава нещо, или е за продан. В подземните лабиринти, издълбани в недрата на Мидгард, имаше три различни нива, където се продаваше плът. Главно човешка, главно жива, но беше чувала и за места, обслужващи по-нестандартни вкусове. На всеки фетиш можеше да се угоди с достатъчно пари; никое табу не беше твърде мръсно. За получовеци имаше голямо търсене, защото се възстановяваха по-бързо от човеците. Затова и бяха по-интелигентно дългосрочно вложение. Тук-там се срещаха и ванири в плен, оковани с толкова заклинания, че нямаха никаква надежда за бягство. Само най-заможните клиенти можеха да си позволят няколко часа с тях.

Брайс погледна часовника на таблото на скутера си. После скръсти ръце и се облегна на черната кожена облегалка.

Умбра Мортис кацна с такава сила, че калдъръмът около него подскочи.

С горящи очи заяви пред всички уплашени погледи на улицата:

— Ще те убия.

18

Хънт се устреми към Брайс по изпотрошения от кацането му калдъръм. Беше усетил аромата й на люляк и мускатово орехче в мига, в който Куинлан излезе от задната врата на сградата си, а като разбра накъде се е запътила със скутера си…

Брайс имаше наглостта да вдигне ръкава на коженото си яке, надниквайки смръщено към голата си китка, сякаш гледаше часовник, и да каже:

— Закъсня с две минути.

Щеше да я удуши с голи ръце. Някой трябваше да го е направил много отдавна.

Брайс се усмихна, все едно го предизвикваше да опита, и закрачи небрежно към него, оставила скутера и каската си.

Не беше за вярване. Не беше за шибано вярване.

Хънт изръмжа насреща й:

— Няма да намериш скутера си, като се върнем.

Брайс запърха с мигли и поразроши косата си, смачкана от каската.

— За щастие, появата ти беше доста драматична. Никой няма да го пипне с пръст. Все пак ме придружава страховитият Умбра Мортис.

Околните наистина се криеха от погледа му, някои дори се скътваха зад купчините от сандъци. Брайс се отправи към една от отворените врати на лабиринта от свързани под земята складове, образуван от пресечките на района.

Дори Мика не държеше легионери на пост тук. Месарският пазар си имаше свои собствени закони и методи за прилагането им.

Хънт процеди:

— Казах ти, че има протокол за връзка със Змийската кралица…

— Не идвам да си говоря със Змийската кралица.

— Какво?

Змийската кралица управляваше Месарския пазар от незапомнени времена. Хънт и всички други ангели, независимо цивилни или легионери, стояха настрана от метаморфката, за чиято змийска форма се носеха слухове, че била същинско олицетворение на ужаса.

Преди Брайс да отговори, Хънт заяви:

— Започвам да се изнервям от глупостите ти, Куинлан.

Тя оголи зъби насреща му и изсъска:

— Съжалявам, че крехкото ти его не може да понесе факта, че знам какво правя.

Хънт отвори уста, но бързо я затвори. Хубаво де, беше я обвинил несправедливо сутринта, но все пак тя не демонстрираше особен интерес към разследването. По-скоро стремеж да го възпрепятства.

Брайс влезе през отворената врата на склада, без да каже нито дума повече.

Да си част от 33-ти — и който и да било друг легион — беше като да сложиш мишена на гърба си, затова Хънт се увери, че оръжията му са по местата си в ножниците, хитро вградени в костюма му, преди да я последва.

Вонята на мръсни тела и пушек го обгърна като олио. Той прибра плътно крилете си.