Дом на пръст и кръв

Хънт оглеждаше бавно, застанал като куфар до кухненския остров, а Брайс тръгна по коридора със светла дъбова ламперия да пусне Сиринкс, който вече мяукаше от клетката си.

Към средата на коридора каза, без да погледне назад:

— Без Даника… Щяхме да направим Скока заедно — повтори тя. — Конър и Торн щяха да са ни Спасителни въжета.

Изборът на близък, който да ти послужи като Спасително въже по време на Скока, беше жизненоважен — и дълбоко личен. Хънт прогони мисълта за киселия изпълнител, назначен му служебно от правителството, защото не му бяха останали роднини и приятели, които да покани за тази роля. Майка му почина броени дни преди това.

Сиринкс се втурна през апартамента, тракайки с нокти по светлия дървен под, нахвърли се на Хънт с радостно скимтене и зализа ръцете му. Брайс се върна с тежки стъпки при кухненския плот.

Тишината го притисна толкова, че накрая попита:

— Двойка ли бяхте с Даника?

Още преди две години му бяха казали, че не са имали интимни отношения, но приятелките не скърбяха една по друга, както Брайс скърбеше по своята. Сякаш беше изключила всяка част от себе си. Както той направи, след като изгуби Шахар.

Дрънчене на гранули по метален съд изпълни апартамента и Брайс остави купичката на земята. Сиринкс забрави за Хънт и почти се хвърли вътре, лапайки гладно.

Хънт се завъртя на място, а Брайс заобиколи кухненския остров и отвори огромния метален хладилник, за да огледа окаяното му съдържание.

— Не — отговори накрая с безизразен, студен глас. — С Даника нямахме такива отношения. — Ръката й стисна толкова силно дръжката на хладилника, че кокалчетата й побеляха. — С Конър… Конър Холстръм. С него… — Пак прекъсна. — Сложно е за обяснение. Когато Даника умря, когато всичките умряха, нещо угасна в мен.

Хънт си спомняше подробностите около връзката им с по-големия от братята Холстръм. Итън, също като нея, не бил в апартамента онази нощ — и сега беше Втори в глутницата на Амели Рейвънскрофт. Жалък заместител на глутницата „Дяволи“. Градът също беше загубил нещо онази нощ.

Хънт отвори уста да й каже, че я разбира. Не само по въпроса за сложните отношения, но и за загубата. Знаеше какво е да се събудиш с приятели и любимата си, а в края на деня всичките да са мъртви. Знаеше как тъгата гложди костите ти, кръвта ти, душата ти. И че нищо никога не можеше да я разсее.

Искаше да й каже, че спирането на алкохола и наркотиците, отказването от най-любимото й нещо — танците, нямаше да й помогнат. Но думите заседнаха в гърлото му. Не му се говореше за това преди двеста години и определено не му се говореше сега.

Някъде в апартамента зазвъня стационарен телефон и приятен женски глас обяви „Обаждане от… Вкъщи“.

Брайс затвори очи, сякаш събираше сили, после тръгна по тъмния коридор към спалнята си. След секунда каза с ведрина, за която трябваше да спечели наградата за най-добра актриса в Мидгард:

— Здрасти, мамче. — Леглото й изскърца. — Не, не бях там. Просто изпуснах телефона си в тоалетната на галерията, аха, видях му сметката. Утре ще си купя нов. Да, добре съм. Хвойна също не е била там. Добре сме. — Пауза. — Знам, просто дълъг ден на работа. — Още една пауза. — Слушай, имам си гости. — Груб смях. — Не такъв вид гости. Да не се размечтаеш сега.

Сериозно. Да, доброволно го пуснах вкъщи. Моля те, не се обаждай на рецепцията. Как се казва ли? Много питаш. — Леко колебание. — Мамо, ще ти се обадя утре. Няма да го поздравя. Чао… чао, мамо. Обичам те.

Сиринкс си беше изял храната и сега наблюдаваше Хънт с очакване — молеше безмълвно за още, размахвайки лъвската си опашка.

— Не — изсъска той на зверчето.

Брайс се върна.

— О… — подхвърли, сякаш беше забравила за присъствието му. — Ще си взема душ. Стаята за гости е твоя. Използвай каквото ти трябва.

— Утре ще отскоча до Комициума да си взема дрехи. — Брайс кимна бавно, все едно главата й тежеше хиляда килограма. — Защо излъга?

Остави я сама да реши за коя лъжа да му обясни.

Тя се замисли, а Сиринкс закрачи важно към спалнята й.

— Майка ми ще се притесни и ще дойде да види как съм. Не я искам тук, ако положението ще се влошава. И не й казах кой си, защото и това би довело до въпроси. Така е по-лесно.

По-лесно беше да не се наслаждава на живота си, да държи всички на разстояние.

Червеното петно на бузата й от шамара на Хвойна изсветляваше лека-полека. По-лесно беше да се хвърли върху приятелката си, когато избухне бомба, вместо да изгуби и нея.

Тя добави тихо:

— Трябва да разбера кой го е направил, Хънт.

Той срещна изпълнения с болка поглед.

— Знам.

— Не — програчи Брайс. — Не знаеш. Не ме интересуват подбудите на Мика… ако не разбера кой го е направил, мисълта ще ме изяде жива. — Не се страхуваше от убиеца, нито от демона, а от болката и скръбта, които Хънт чак сега започваше да вижда в нея. — Трябва да намеря виновника за всичко това.

— Ще го намерим — обеща й той.

— Защо си толкова сигурен? — поклати глава Брайс.

— Защото нямаме друг избор. Аз нямам друг избор. — Обърканият й поглед го накара да обясни с въздишка: — Мика ми предложи сделка.

Тя го изгледа подозрително.