Драконът и Джорджът

— Е, тогава аз имам късмет. Естествено ще трябва да поискам разрешение от моята дама, доколкото е въвлечена друга госпожица, но съм сигурен, че тя няма да се противопостави. Май е по-добре да не чакаме някой да ни представи един на друг.

Той завъртя щита си обратно, за да го види Джим. На червен фон се открояваше голямо Х от сребро, което приличаше на диагонално изписан кръст. Под него, изобразено в черно, едно доста чудновато животно заемаше триъгълника, образуван от долната част на Х-а.

— Гюлз и сребро, разбира се — продължи рицарят, — означава Брайън Невил-Смит от войнството Раби. Още на времето, когато прадядо ми е бил най-младият член на семейството, в отличителния му знак е бил поставен елен в черно. Аз съм пряк негов потомък.

— Невил-Смит — каза Джим, припомняйки си името от песента, която току-що беше чул, и познанията по хералдика, които можа да изрови от паметта си, — аз нося… в истинското си тяло…

— Без съмнение, сър — съгласи се Невил Смит.

— Гюлз и машинописно сребро върху писалище в черно. Сър Джеймс Екерт, рицар Бакалавър — внезапно Джим си спомни това, което Каролинус бе обяснил на Смргол, и се възползва, за да спечели малко авторитет. — Барон от Ривъроук. Чест е да се запозная с теб, сър Брайън.

Невил-Смит свали шлема си, окачи го на лъка на седлото и озадачено се почеса по главата. Имаше светлокафява коса, доста смачкана от шлема. Сега, когато слънцето освети лицето му, се виждаше, че не е по-стар от Джим. Това, което в сянката на забралото създаваше впечатление за голяма зрялост, бяха силният загар и леките бръчки около ъгълчетата на сините му очи. Един светъл белег съединяваше долната част на бузата му с челюстта и така придаваше ветерански вид на изражението му.

— Машинописно… — мърмореше си сър Брайън. — Машинописно…

— Един местен звяр, подобен на грифон — бързо каза Джим. — Имаме ги много в Ривъроук, намира се в Америка — земя на запад, зад морето. Може и да не си я чувал.

— Дяволите да ме вземат, ако съм — отговори честно сър Брайън. — Там ли беше омагьосан?

— Ами, и да, и не — каза Джим внимателно. — Бях пренесен във вашата земя посредством магия, както и дамата… Анджела. После, когато се събудих, открих, че съм превърнат в дракон.

— Наистина? — сър Брайън имаше удивително невинни очи, несъответстващи на загара и белега по лицето му. — Анджела, а! Красиво име.

— Както и самата тя — отговори важно Джим.

— Хайде, сър Джеймс! Може би докато имаме възможност, трябва да си поговорим повече за нашите дами, а не да чакаме да се опознаем достатъчно добре.

Джим преглътна.

— От друга страна — каза бързо той, — ти ми казваше за твоята дама. Как й беше името?

— Лейди Джеронд — сър Брайън започна да тършува из дисагите си. — Имам едно украшение някъде тук. Нося го на ръката си, когато очаквам да се натъкна на противник, естествено, но когато преследвам дракони… Един момент. Май е точно под ръката ми…

— Защо просто не ми кажеш какво е? — предложи Джим.

— Добре — сър Брайън се отказа да търси. — Това е кърпа с монограма „Д. д’Ч“ — лейди Джеронд Изабел де Чени, понастоящем господарка на замъка Малвърн. Баща й, сър Орин замина в източните земи да воюва срещу езичниците преди три години, пет дни преди Петдесетница и оттогава няма никаква вест от него. Ако не беше това, а и необходимостта да бродя из цялата земя, за да печеля слава и прочие, щяхме вече да сме се оженили.

— Защо го правиш тогава? Имам предвид да се скиташ по земята — попита Джим заинтригуван.

— Мили Боже, ами Джеронд настоява. След като се оженим, тя иска да се прибера в къщи невредим.

Джим нямаше желание разговорът да премине в спор. Той се съгласи.

— Ами как е при вас, отвъд морето? — попита сър Брайън. — Тук, след като се оженя и имам моя земя, трябва да мобилизирам собствена войска в случай че стане война и господарят ме извика на служба. Ако не съм си спечелил име, ще бъда принуден да марширувам наред с дрипава паплач от некадърници и селяндури, събрани от кол и от въже. Такива биха си плюли на петите само при вида на един опитен въоръжен мъж и вероятно няма да ми оставят друга възможност, освен да умра на полето заради едната чест. От друга страна, ако се прославя като воин, под знамето ми биха дошли да служат с готовност добри и опитни хора, защото ще знаят, че ще се грижа за тях. И поради тази причина и те ще се грижат за мен.

— Ох — каза Джим.

— И още — продължи да размишлява сър Брайън, — това преследване ни държи във форма. Макар че, трябва да отбележа, тук блатните дракони не стават за добра тренировка. Ето защо когато те видях, имах големи надежди. Разбираш, че не можем да тренираме със съседите. Прекалено голям е рискът някой да се разгневи и това да предизвика вражда.

— Разбирам — отвърна Джим.