Духовна връзка

имаме предвид големия архив от случаи, в които госпожица Хатауей е прониквала или се

е измъквала от разни места, както и безбройните забележки за поведение, които има, не

се и съмнявам, че е намерила много начини да влезе.

- Нямате доказателство, - каза Ейб. - Нито пък теория.

- Нямаме нужда от такова, - отговори Айрис. - Поне засега. Имаме повече от

достатъчно, за да отидем на дело, нали? А даже още не сме стигнали до частта, в която

безброй свидетели са чули госпожица Хатауей да казва на кралицата, че ще съжалява за

новия закон за пазителите. Мога да намеря записа, ако желаете – да не споменавам

сведенията за други “изразителни” коментари, които госпожица Хатауей е правила пред

хора.

Един спомен се промъкна в главата ми: стоях навън с Даниела и крещях – а

другите гледаха – как кралицата не можеше да ме откупи с документ. Не беше добро

решение за мен. Нито пък провалянето на Бдението над Мъртвите или оплакването, че

кралицата беше пазена, когато Лиса беше хваната. Бях дала на Айрис доста материал.

- О, да, - продължи Айрис. - Също така разполагаме с разкази как кралицата е

изразявала огромното си неодобрение от замесването на госпожица Хатауей с Ейдриън

Ивашков, особено когато двамата са избягали заедно. - Отворих уста при това, но Ейб ме

спря. - Има безброй други записи как Нейно Величество и госпожица Хатауей се карат на

публични места. Искате ли да ги извадя или вече можем да гласуваме за дело?

Това беше отправено към съдията. Нямах никакво законно оправдание, а

доказателствата бяха доста изобличаващи. Даже бих казала, че определено имаше

причина да ме обвиняват, освен...

- Ваша Чест? - обадих се. Мисля, че тъкмо щеше да даде своето изявление. - Може

ли да кажа нещо?

Съдията се замисли, а после сви рамене.

- Не виждам защо не. Събираме всички възможни доказателства.

О, това да се обаждам по своя воля определено не влизаше в плана на Ейб. Той се

качи на подиума, надявайки се да ме спре с мъдрото си поведение, но не беше

достатъчно бърз.

- Добре, - казах, надявайки се да звуча убедително и да не си изпусна нервите. -

Показахте доста подозрителни неща, вижда се.

Ейб изглеждаше засегнат, никога не бях виждала такова изражение на лицето му.

Не губеше контрол над ситуацията много често.

- Но точно там е проблемът. Твърде подозрително е. Ако се готвех да убия някого,

нямаше да съм толкова глупава. Мислите ли, че щях да оставя кола си в гръдния й кош?

Не мислите ли, че щях да нося ръкавици? Хайде де, това е обидно. Ако бях толкова

хитра, колкото твърдите, че досието ми казва, че съм, щях ли да го направя по този

начин? Сериозно, ако го бях направила, щеше да е доста по-добре – никога нямаше да ме

заподозрете. Това наистина е обидно за интелекта ми.

- Роуз, - започна Ейб със заплашителна нотка в гласа си. Продължих.

- Всичките доказателства, които имате, са болезнено очевидни. По дяволите, този,

който ме е натопил, е можел просто да нарисува стрелка към мен – а някой ме е натопил,

но вие сте прекалено глупави, за да забележите. - Гласът ми се беше повишил и

съзнателно го намалих. - Искате лесно решение. Бързо решение. И особено много искате

някого без връзки, без могъщо семейство, което да го защити. - Поколебах се тук,

несигурна как да класифицирам Ейб. - Защото така стоят нещата винаги. Такъв беше и

при закона за възрастта. Никой не можеше да се застъпи и за дампирите, защото

проклетата система не позволява.

Усетих, че доста се бях отклонила от въпроса, както и че изглеждах още по-

виновна, критикувайки закона за възрастта. Спрях се отново.

- Както и да е, Ваша Чест... Опитвам се да кажа, че тези доказателства не трябва да

са достатъчни, за да ме обвините или изпратите в съда. Не бих планирала едно убийство

толкова зле.

- Благодаря, госпожице Хатауей, - каза съдията. - Това беше доста...

осведомително. Можете отново да заемете мястото си, докато Съветът заседава.

С Ейб се върнахме до пейката си.

- Какво си мислеше, по дяволите? - прошепна той.

- Казах им истината. Защитавах се.

- Аз не бих стигнал дотам. Не си адвокат.

Хвърлих му кос поглед.

- Нито пък ти, старче.

Съдията помоли членовете на Съвета да гласуват дали има достатъчно

доказателства, за да ме обявят за възможен извършител и да ме изпратят на дело. Те го

направиха. Единадесет ръце се вдигнаха. Всичко свърши просто така.

Чрез връзката усетих предупреждението на Лиса. Докато с Ейб ставахме, за да си

тръгнем, погледнах към публиката, която се разотиваше и обсъждаше развоя на

събитията. Светлозелените й очи бяха разширени, а лицето й – необичайно бледо. Зад

нея Ейдриън също изглеждаше отчаян, но докато ме гледаше, можех да усетя

излъчваните от него любов и решителност. А най-отзад, зад двама им...

Дмитрий.

Дори не знаех, че беше тук. Очите му също бяха върху мен, тъмни и безкрайни.

Само аз не можех да разбера какво чувства. Лицето му не изразяваше нищо, но в очите

му имаше нещо... нещо напрегнато и заплашително. Образът как той сваля групата

пазители премина през главата ми и нещо ми подсказа, че ако го помолех, щеше да го

направи отново. Щеше да си пробие път до мен през съдебната зала, да направи всичко