Духовна връзка

- И за това не съм сигурна. Няколко часа след като се прибрах, предполагам.

Ейб обърна чаровната си усмивка към Айрис, която шумолеше с някакви

документи.

- Убийството на кралицата най-вероятно е извършено между седем и осем. Роуз не

е била сама – разбира се, ще имаме нужда от господин Ивашков да свидетелства за това.

Очите ми се спряха за кратко върху публиката. Даниела изглеждаше пребледняла.

Това беше кошмар за нея: Ейдриън да бъде замесен. Поглеждайки малко по-назад, видях,

че самият Ейдриън изглеждаше странно спокоен. Наистина се надявах да не е пиян.

Айрис повдигна лист хартия с триумф.

- Имаме подписано твърдение от портиера, че господин Ивашков е пристигнал в

сградата на обвиняемата точно в девет и двадесет.

- Това е доста точно, - каза Ейб. Звучеше развеселен сякаш тя беше казала нещо

съобразително. - Имате ли показания от персонала, които да потвърждават това?

- Не, - каза Айрис студено. - Но това е достатъчно. Портиерът помни, защото

тъкмо е излизал в почивка. Госпожица Хатауей е била сама по време на убийството.

Няма алиби.

- Е, - каза Ейб, - поне според някои съмнителни “факти”.

Но нищо повече не беше казано за времето. Доказателството беше допуснато в

официалния протокол и аз поех дълбоко дъх. Не харесвах тази посока на въпросите, но

тя беше очаквана след разговорите от по-рано, които чух чрез Лиса. Това, че нямах

алиби, не беше добре, но отчасти споделях чувствата на Ейб. Каквото и да имаха срещу

мен досега, все още не беше достатъчно, за да ме изпратят на процес. Освен това още не

бяха питали нищо за Ейдриън, което го оставяше извън цялата работа.

- Следващото веществено доказателство, - каза Айрис. Самодоволна усмивка се

разля на цялото й лице. Знаеше, че това с времето беше малко, но каквото и да следваше,

тя го смяташе за златно.

Но всъщност беше сребърно. Сребърен кол.

Донесоха сребърен кол в чист пластмасов съд и той засия на силната светлина –

целият, освен върха му, който беше потъмнял. От кръв.

- Това е колът, използван при убийството на кралицата, - обяви Айрис. - Колът на

госпожица Хатауей.

Ейб направо се разсмя.

- Хайде, стига. Стражите са снабдявани с колове през цялото време. Имат огромен

и идентичен запас.

Айрис не му обърна внимание, а ме погледна.

- Къде е колът Ви, госпожице Хатауей?

Намръщих се.

- В стаята ми.

Тя се обърна и огледа стаята.

- Пазител Стоун?

Висок дампир с обрасли черни мустаци излезе от тълпата.

- Да?

- Вие наглеждахте претърсването на стаята и вещите на госпожица Хатауей, нали?

Зинах обидено.

- Претърсвали сте моята...

Острият поглед на Ейб ме накара да млъкна.

- Точно така, - отвърна пазителят.

- Намерихте ли сребърен кол? - попита Айрис.

- Не.

Тя се обърна към нас, все още самодоволна, но Ейб очевидно намираше това за

още по-абсурдно от предишното.

- Това не доказва нищо. Тя може да е загубила кола, без да разбере.

- В сърцето на кралицата?

- Госпожице Кейн! - предупреди съдията.

- Моите извинения, Ваша Чест, - каза Айрис равно и се обърна към мен. -

Госпожице Хатауей, има ли нещо особено във вашия кол? Нещо, с което да се различава

от останалите?

- Д-да.

- Можете ли да го опишете?

Преглътнах. Имах лошо предчувствие за това.

- Има гравиран знак близо до върха. Нещо като геометрична фигура. - пазителите

понякога гравираха коловете си. Бях намерила този в Сибир и го бях запазила. Е,

всъщност Дмитрий ми го беше изпратил, след като го беше извадил от гърдите си.

Айрис се приближи към Съвета и задържа съда така че да може всеки да го

прегледа. Връщайки се при мен, ми го показа.

- Това ли е Вашият знак? Вашият кол?

Взрях се в него – наистина беше той. Устата ми се отвори, готова да каже “да”, но

тогава улових погледа на Ейб. Той очевидно не можеше да говори направо с мен, но ми

изпрати посланието си с този поглед. Най-важното от него беше да бъда внимателна,

потайна. Какво щеше да направи деликатен човек като Ейб?

- Той... Той прилича на знака на моя, - казах най-накрая. - Но не мога да кажа със

сигурност, че е същият, - усмивката на Ейб ми показа, че бях отговорила вярно.

- Разбира се, че не можете, - каза Айрис сякаш не бе очаквала нищо по-добро. Тя

подаде съда на един от съдебните чиновници. - Но сега, когато Съветът видя, че знакът

отговаря на описанието й и колът е почти същият като нейния, бих искала да обявя какво

разкриха изследванията, - тя повдигна още листя, победата беше изписана на лицето й. -

Има нейни отпечатъци по кола.

Ето го. Големият коз. Солидното доказателство.

- Някакви други отпечатъци? - попита съдията.

- Не, Ваша Чест. Само нейните.

- Това не означава нищо, - вдигна рамене Ейб. Имах чувството, че ако внезапно

стана и призная убийството, той пак щеше да твърди, че е несигурно доказателство. -

Някой краде кола й и носи ръкавици. На него остават нейните отпечатъци, защото все

пак е неин.

- Това звучи доста сложно, не мислите ли? - попита Айрис.

- В доказателството има доста дупки, - заяви той. - Това вече е сложно. Как е

влязла в спалнята на кралицата? Как е минала покрай пазителите?

- Е, - замисли се Айрис, - това са въпроси, които ще разискваме на делото, но като