Духовна връзка

Осени ме мисълта, че Лиса не бе проговорила, откакто бе забелязала, че Кристиан

идва заедно с Мия. Отваряйки се за връзката с нея, долових ревност и омраза. Все още

поддържах тезата си, че Мия е последният човек, с когото Кристиан би се обвързал. Е,

беше ми странно дори да си го представя с някоя друга. Неговата връзка с Лиса беше

епична. Само че тя не можеше да разбере това. Всичко, което виждаше, бе, че той

постоянно се мотае с някакви момичета. И докато разговорът продължаваше, тя ставаше

все по-студена и отчуждена, сякаш бавно избледняваше.

- Е, вярно ли е? – запита Мия, очевидно нехаеща за драмата, завихрила се покрай

нея. – Дмитрий… наистина ли се е върнал?

Двете с Лиса се спогледахме.

- Да – казах твърдо. – Той е дампир, но никой не го вярва още. Защото са идиоти.

- Току -що се случи, Роуз – тонът на Ейдриън бе мил, но не можеше да прикрие

факта, че тази тема му бе неприятна. – Не можеш да очакваш всички да са наясно.

- Но те са идиоти – отвърна му Лиса разпалено. – Всеки, който размени две думи с

него, ще разбере, че вече не е стригой. Искам да го освободят от килията, за да разберат

сами това.

Искаше ми се да настоява малко повече, за да мога аз да го видя, но сега не бе

времето за това. Оглеждайки стаята, се запитах, дали нямаше да откажат да го приемат

обратно, заради ролята му в смъртта на тези, които обичаха. Той не се владееше тогава,

но това не бе достатъчно, за да ги върне обратно.

Все още чувствайки се неудобно покрай Кристиан, Лиса ставаше все по-

неспокойна. Тя искаше и да провери Дмитрий.

- Колко още трябва да стоим тук? Има ли още...

- Коя, по дяволите, си ти?

Групичката ни се обърна и съзря Антъни, застанал до нас.

Като се има предвид, че всички бяхме тук нелегално, той можеше да говори на

всекиго. Но, съдейки по погледа му, нямаше съмнение кого има предвид.

Говореше на мен.

Глава 19

- Полудял ли си? – попитах.

Той ме погледна със същия многозначителен поглед, както винаги, когато му

задавах същия въпрос.

Въздъхнах и опитах наново.

- Парти? Това е прекалено, даже и за теб. Загинаха хора! Пазители! Присила Вода!

– да не добавяме, че хора се бяха завърнали от мъртвите. Но най-добре да запазя тази

част за себе си. – Това не е времето да купонясваме и да играем на игри с алкохол.

Очаквах Ейдриън да каже, че винаги има време за това, но той остана сериозен.

- Всъщност, точно защото загинаха хора, ще има парти. Не точно от обикновения

тип, може би „парти” дори не е правилната дума. А по-скоро... - той се намръщи. –

Специално събиране. Елитно.

- Всички кралски партита са елитни – изтъкнах.

- Да, но не всеки ще бъде поканен на това. Това ще е … най-елитното сред

елитните.

Това наистина не помагаше.

- Ейдриън…

- Не, слушай. – Той направи онзи познат жест, издаващ смущение, като прокара

ръка през косата си. – Не е толкова парти, колкото… церемония. Стара, стара традиция

още от времето на… Не знам. Румъния, мисля. Наричат го Бдението над Мъртвите. Но

това е начин да почетем паметта им, тайна, която се предава на някои от най-старите

родове.

Проблясъци и спомени за унищожителните тайни на старите родове в Свети

Владимир ме върнаха в реалността.

- Това не е нещо свързано с Мана, нали?

- Не, кълна се. Роуз, моля те. Не искам да го правя, майка ми ме кара да отида и

наистина бих се зарадвал, ако дойдеш с мен.

”Елит” и „кръвна линия” бяха предупреждаващи думи за мен.

- Там ще има ли други дампири?

- Не. – после добави бързо. – Но съм се уговорил с няколко човека, за които ще се

зарадваш, че са там. Така ще бъде по-добре и за двама ни.

- Лиса? – предположих. Ако имаше някаква универсална кръвна линия, то това бе

точно нейната.

- Да, тъкмо я срещнах на път за спешния център. Реакцията й бе досущ като

твоята.

Това ме накара да се умихна. И разбуди интереса ми. Исках да поговоря с нея по-

обстойно за това какво се бе случило по време на посещението й при Дмитрий и знаех, че

ме избягва именно заради това. И ако ходенето на някакъв глупав кралски ритуал ми

помогнеше да се доближа до нея, толкова по-добре за мен.

- Кой друг?

- Хора, които харесваш.

- Чудесно. Бъди мистериозен. Ще дойда на тайното ти родово събиране.

Това ми издейства усмивка в отговор на моята.

- Не е родово, малък дампир такъв. Това наистина е начин да отдадеш почит на

загинлите в битката. – той посегна и погали бузата ми с ръка. – И се радвам... Боже,

толкова се радвам, че не беше сред тях. Не знаеш...

Гласът му се задави, бегла усмивка затрептя по устните му, преди да се вземе

отново в ръце.

- Нямаш представа колко се притеснявах... Всяка минута, в която те нямаше, всяка

минута, в която не знаех какво става теб... беше чиста агония. И дори и след като чух, че

си добре, продължих да питам всички в спешния център какво знаят. Дали са те видели

да се биеш, дали са те видели ранена...

Усетих буца в гърлото си. Не бях успяла да видя Ейдриън, откакто се бях върнала,

но поне можех да изпратя съобщение. Стиснах ръката му и се опитах да направя шега за

нещо, което всъщност не беше особено смешно.

- И какво ти казаха? Че съм ги разбила?

- Всъщност, да. Не можеха да спрат да говорят за това колко възхитителна си била